Списък за четене през ваканцията. Защо никой не иска да чете точно тези книги?
Как би трябвало да изглежда Списъкът за четене през лятото? Продължава ли да бъде той необходим и не може ли да се превърне в инструмент за насърчаване на четенето, а не в такъв, свързан с известно мъчение към родителите?
В края на учебната година (през май или през юни) всички родители получават един симпатичен списък със задължителните четива за лятната ваканция. Много често този списък ни изправя очи в очи с нашето детство, припомняйки ни времето, в което ние сми били ученици и сме били също толкова задължени да прочетем същите тези книги.
Списъкът за четене не се променя през годините – не става нито по-голям, нито по-малък – а и като че ли заглавията търпят едно завидно постоянство във времето. Нямам спомен как е било с моите родители и дали е трябвало те ежедневно да ми напомнят, че имам задължителен списък за четене, но във времето, в което аз съм родител и трябва да проследявам списъка за четене, установявам, че все по-трудно и все по-малко децата успяват да прочетат книжките, които са записани в него. Установявам също така, че това е проблем не само за малките ученици, проблем е и за по-големите ученици.
Очевидно задължителната литература се отдалечава все повече от интереса на четящите деца и превръща четенето в едно императивно задължение на родителите, които са длъжни ежедневно да повтарят задълженията на децата, обяснявайки им, че "Списъкът за четене виси над тяхната лятна ваканция, а септември идва все по-бързо".
Защо се получава така и защо никой не иска да чете точно тези книги, които са в списъка? Каква е ролята на тези списъци и защо децата не намират нищо общо между своя начин на живот и книгите, които задължително трябва да прочетат? Не правим ли така лоша услуга на децата, превръщайки четенето в задължение, което не е свързано с удоволствие?
Особено в литературата, но и в други области на творчеството и познанието, някои фигури приемаме за класици. По-сетне те с имената и творчеството си оказват влияние и в културата, и в образованието, и стават своеобразни жалони в цивилизационния път на отделните нации, но и на човечеството като цяло. Говорим за фигурите на т.нар. "класици“ както на..
В рамките на Есенните литературни срещи в София гостува германската писателка и журналистка Джаки Томе. Тя спечели известност с книгите си "Една жена – една книга", "Празнувай бръчките си, както дойдат: книга за всички, които остаряват", "Моменти на яснота", които бързо се превърнаха в бестселъри на немскоезичния пазар. Двете ѝ последни книги са..
Книгата "50 забравени места в България" от Слави Панайотов повежда читателите на мистично пътешествие в страната ни Шестата поред творба на един от най-успешните създатели на онлайн съдържание идва след двугодишен труд. В 400 страници са събрани малко известни и дори забравени места, съхраняващи тайнствената красота на родината ни. Книгата обхваща..
Визуалният артист Тодор Рабаджийски излага свои творби под името "Сурови перспективи" (Raw Perspectives). Изложбата е от 3 части – керамика, инсталация и живопис. Пространство на галерия +359 ("Водната кула") е подходящо за цялостния изглед на произведенията. Откроява се инсталацията, която се простира от върха на кулата до основата. Авторът..
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански актьор е в София по покана на телевизия bTV Comedy, която отбелязва 15-ия си рожден ден. Освен представители на медиите, на срещата с испанския актьор в петък присъстваха и посланикът на..
Австралиецът Саймън Бони (р.1961, Сидни) и групата му Crime & The City Solution пристигат за първи у нас в понеделник, на 2 декември, за да..
Книгата "50 забравени места в България" от Слави Панайотов повежда читателите на мистично пътешествие в страната ни Шестата поред творба на един от..
Две от късните реформаторски опери на Кристоф Вилибалд Глук бяха изпълнени в две водещи белгийски музикални институции – във Фламандската опера в Антверпен..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg