Мария Спирова: Великобритания реагира на хуманитарната криза в Афганистан със стряскаща дезорганизация

Хуманитарната криза в Афганистан се задълбочава всеки ден въпреки декларацията на талибаните, че са се променили и няма да има насилие срещу мирни граждани и, че ще зачитат правата на жените. Въпреки това вече виждаме, че лицата на жените са започнали да се покриват с бурки и на различни места в Афганистан започнаха протести, има стрелба и дори убити. Много европейски държави изпращат свои самолети, за да изтеглят колкото се може повече хора желаещи да напуснат Афганистан. Миналата седмица говорихме за САЩ и за това как се опитват да помогнат на афганистански граждани и на афганистански журналисти, които са работили за американски медии и в момента са под натиск от страна на талибаните. Как реагира Великобритания на хуманитарната криза в Афганистан, ще приеме ли бежанци и най-вече журналисти, които работиха и за британски медии, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Мария Спирова.

„На въпроса как реагира Великобритания на хуманитарната криза, която беше предизвестена, отговорът е – със стряскаща дезорганизация. Като илюстрация ще кажа, че докато Кабул падаше и в дните, след като Кабул падна, Доминик Рааб, външен министър на Великобритания, беше във ваканция в Крит и отказваше да си вдигне телефона. Не се шегувам, отказваше. Отказваше да вдигне телефона на външния министър на Афганистан, който се опитваше да говори с него за това дали ще бъдат изтеглени и евакуирани наемните преводачи на британската армия в Афганистан. Вие ме питате за журналисти, но ние от няколко дни във Великобритания сме потресени от реакциите на правителството спрямо хора, които са били пряко работещи за военните части на Великобритания в Афганистан. Говорим не само за преводачите, но днес сутринта гръмна скандалът с това, че на охранителите на посолството в Кабул им е била отказана евакуация. Защото, видите ли, били външнодоговорени работници, а не пряко наети от Великобритания. Искат тук да изтъкна следното нещо.

Британското правителство, така както то в момента стои – с Борис Джонсън начело, има един-единствен източник на легитимност и той беше Брекзит. Брекзит е волеизявление на британския народ, който не желае чужденци. И след като демонстративно се разправи с европейските чужденци във Великобритания, сега в кабинета на Борис Джонсън се е струпала една камара от чудовищни решения. За това, че ние хубаво се справихме с европейските чужденци, но сега от нас се иска да приемем голям брой чужденци от мюсюлманска държава, нещо, което е с още по-нисък рейтинг както можете да предполагате в личния профил на това правителство. Това е правителството, което гони чужденците и ги държи навън. Това не е правителството, което ще вземе чужденци. 

За да завърша, ще кажа, че преди два дни вътрешното министерство на Великобритания смята да приеме общо 20 хил. бежанци от Афганистан, като обаче стана ясно, че смята да приеме само 5 хил. в първата година. Става дума за 5 хил. основно жени и деца, а бежанците от конфликт, такъв какъвто се очертава този с талибаните, ще чакат още три години някъде във вакуум, за да бъдат евентуално прибрани от вътрешното министерство на Великобритания. Това породи истински скандал в парламента, където шокирани депутати и от двете големи партии - и лейбъристи, и консерватори, изразиха абсолютното си възмущение от този подход."

Евакуация на журналисти

"Ние в момента не чуваме нищо за журналисти. Чуваме, да речем, че отделни медии подписват декларации, умоляващи правителството да фокусира вниманието си именно върху журналистите, тъй като, както стана известно в последните дни, талибаните са претърсвали множество домове за журналисти, работили за Deutsche Welle. Имаме няколко случая на хора, които са успели да избягат, но техни роднини са разстреляни в отмъщение за това, че те са работили за DW. Разстреляни са независими журналисти, работещи за частно радио и телевизионни станции в Афганистан.

До нас достигат последните отчаяни писма на жени журналисти, които са успели, благодарение на това, че не се виждат лицата им, да напуснат селищата си буквално в момента, в който талибаните са разбивали къщите им. Няма индикация, че има организирано усилие – дали от страна на Великобритания, или от страна на Германия да бъдат изтеглени журналисти, които са сътрудничили дълги години на техните основни медии."

Разследване на BBC за група наемни войници – "Вагнер груп"

„Самото разследване на BBC се базира на действията на тази група в Либия. В едно разрушено село бива открит един все още функционален таблет, който съдържа изключително много стратегическа информация, карти, договори за боеприпаси, инвентари на боеприпаси на руски. През този таблет те успяват да намерят няколко от наемите войници – с техните лица и самоличности, които също са свързани с Русия. На практика това е една група, която съществува от поне десет години, ако не и повече. Но за последните десет години за активността ѝ има откъслечни доказателства, свързани с Централноафриканската република например, където те станаха известен фактор. Т.е. навсякъде, където има едно сриване на законите, сриване на официалната легитимна власт, но има ресурси, които могат да бъдат изтръгнати, "Вагнер" неотклонно са там, изпълнявайки едни съвсем конкретни мисии. Разследването на BBC подхожда доста предпазливо, защото е ясно, че това е от изключителна чувствителност за държавата Русия, която твърди, че "Вагнер" не съществува. Сред основните разкрития, макар и косвени, на това разследване е, че сред основните управители, хората, които взимат решения за въоръжение и финансиране на тези акции, е действително руски бизнесмен, който е свързан с руските служби.

Досега, според мен, в медиите не бяха показвани профили на наемници. От години наред се говори за някаква тайнствена структура, като за някакъв вид призрачна войска. Нормално е хората да имат определено съмнение – все пак тази войска се състои от живи хора, които ние никога не виждаме, и с чиито животи ние не се запознаваме. Това прави ситуацията трудна за осмисляне. Ние живеем в една информационна среда, наситена с конспиративни твърдения, в която среда всичко се случва зад кулисите от някакви тайнствени групи хора. В този смисъл "Вагнер" доста добре се вписваше в това сиво пространство между реалността и нереалността. Според мен ценното в това разследване е, че ние вече имаме хора от плът и кръв, с техните биографии, с това как са стигнали дотам. Това най-често са хора, които са с криминално досие в Русия, особено такива, които заради досието си не могат да си намерят работа, която е цивилна или прилична. А наемничеството им обещава да влязат в нелегалност, но за сметка на това са добре възнаградени. На практика ти се превръщаш в призрак, че ти преставаш да присъстваш в официалното пространство, вече никой нищо не знае за теб, но за сметка на това, ако оцелееш в тези мисии, ставаш много по-богат отколкото би бил в нормалния си живот в някое малко населено място в необятната Русия, можеш евентуално да се погрижиш за семейството си или да живееш охолен живот някъде след известно време. Вече научаваме, че това са истински хора, които имат своите мотивации да правят това което правят.“

Когато от BBC попитали Евгени Пригожин, когото наричат „готвача на Путин“, за това дали той има някакво участие във финансирането на "Вагнер", той им е казал: "Съветвам ви да работите с факти, а не с русофобски чувства".

„Ние всички вече живеем на този ръб, който описах. Във всеки един момент всяко нещо е действително и недействително. Защото ние вече нямаме праг, след който нещо е доказано, след който нещо вече е факт, който не може да се отрече. Този праг беше успешно изтрит. Това е една от големите стратегически победи на Русия изобщо в информационното пространство в годините след анекса на Крим. Тогава вече, въпреки очевидността на дадени събития, няма момент, в който уличеният в тези събития да приеме тезите да бъдат доказани. Да приемем някакъв праг на фактологията, при който трябва да се признаеш за отговорен, защото е позорно да не го направиш. Понятията за позор, срам и доказателственост бяха изтрити. В тази ситуация е много трудно да се прави журналистика, защото вече всички сме инжектирани с тази отрова, че журналистите са част от крякащия хор, те не се отличават с това, с което се отличаваха преди. За това, че ако журналист каже нещо, то почива на факти, не го е казал просто някакъв си хванат от гората. За съжаление в този сценарий, в който бяхме успешно вкарани, вече независимо от това какво сме направили и какво сме разследвали, ние всички сме просто част от жабешкия хор.“