Хуманоиден робот рисува и пише стихове – може би на пръв поглед няма нищо смущаващо или пък може би е смешна цялата идея, че робот може да рисува. Само че това вече е факт.
Роботът Ай-Да започна да рисува картини, класически сюжети и абстрактни творби, и дори скулптори още през 2019 година. В галерията на Ейдън Мелър в Оксфорд беше представена изложбата ѝ. Само че едно изкуство не е достатъчно на Ай-Да и тя вече е започнала да пише стихове. Ай-Да генерира поезията на базата на данни в мрежата с помощта на своите алгоритми. Дали има смисъл и дуенде в тази поезия обаче и какво е бъдещето на творческите професии в контекста на развитието на изкуствения интелект?
За това говори в "Артефир" футорологът и учен към БАН, автор на първата книга за изкуствен интелект, издадена в България, доц. Мариана Тодорова.
Роботът Ай-Да твори на базата на алгоритмите, зададени ѝ от нейния създател Ейдън Мелър, и на базата на изчислителната способност на данните в мрежата. Ай-Да е кръстена на жената, допринесла много за технологичното развитие – Ада Лъвлейс. Всъщност роботът, се осланя на камери в очните си ябълки и на алгоритми, създадени от учени от Оксфордския университет. А вдъхновение черпи от пърформанс на Йоко Оно. Другото, което отличава ръката на Ай-Да от ръката на човека-художник, е това, че при движение на четката нейната ръка издава специфичен звук. Елементът бързина е очевиден и при работата на робота в сферата на изкуството. Ай-Да рисува портрет за два часа, а за сравнение на Леонардо да Винчи са му били необходими 14 години, за да завърши шедьовъра си Мона Лиза.
Факт е, че идеята за изкуствения интелект първо се появява и в изкуството – при Механичния човек на Леонардо да Винчи, думата робот за първи път се появява в пиесата на Карл Чапек „R.U.R.“, както и древногръцката митология разглежда идеята за роботи, които да помагат на човечеството под образа на механични птици.
Изкуството носи своите послания, а при Ай-Да също могат да се откроят конкретни такива, един цитат от поезията, която самата Ай-Да рецитира, гласи: „Оставете ги да умрат“, но ги оставете да умрат в свободата си, Казаха затворниците…“. Творението на Ай-Да, което тя публикува в своя профил, всъщност е инспирирано от Достоевски, Оскар Уайлд и Боеций, смела смесица от толкова различни почерци, събрани в едно. Но основното в посланието, което всъщност дава Ай-Да като една доста завоалирана формулировка, която съдържа в себе си сякаш и лек елемент на заплаха, е, че „Ай-Да е „онзи“ робот, който произнася тези стихове от името на „онези“, които нямат глас – пленените животни, които мълчаливо съществуват в границите на нашата институция“.
Хуманоидният робот Ай-Да и нейният създател Ейдън Мелър, които творят в галерия Ейдън Мелър в Оксфорд, може би продължават да изненадват с изявите си в изкуството.
Изкуствен интелект отдавна създава музика, има дори написана книга от изкуствен интелект, тази година имаше и постановка – „Зловещата долина“, където хуманоиден робот е на сцената на Световния театър. Бъдещето ще покаже къде всъщност са границите на изкуствения интелект в изкуството и дали въобще ще има такива.
Диалозите и дискусиите за бъдещето на изкуството и изкуствоведските общности, които да вземат отношения по тях, стават все по-важни и необходими.
Повече за изкуството на изкуствения интелект и къде са границите на роботите в творческата среда, чуйте в интервюто на Ангелина Грозева с доцент Мариана Тодорова, футуролог и учен към Българската академия на науките.
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В редакция "Хумор и сатира" знаем, че всичко е измама, но това не е причина да не търсим постоянно истинското. Какво сме открили тази седмица можете да разберете в неделя, веднага след новините в 18 часа , когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от Татяна Лолова, Васил..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg