България – след предсрочния вот и след създаването на 46-ия парламент. Ще имаме ли стабилно управление, след като Народното събрание в момента почти преповтаря резултатите от 4 април?
Според всички наблюдатели краят на лятото и особено началото на есента ще изправят българското общество пред ред предизвикателства, за които сега наблюдателите не виждат ясно решение.
Не е ясен и профилът на бъдещото правителство, макар в почивните дни да се състояха всякакви политически срещи.
Никой обаче не разбра за конкретните насоки – кой ще „води бащина дружина“ заедно с основния мандатоносител – Има такъв народ.
Единственото сигурно за новото правителство е, че ще го има. Т.нар. "формации на протеста" вече са наясно, че не могат да изправят българите отново пред урните. Още не е ясно кога ще има кабинет и кой ще е министър-председателят.
Никой от политическите наблюдатели не предсказва „дълъг живот“ на бъдещия кабинет, но и пък и никой не се наема да прогнозира колко точно ще е къс.
Независимо обаче дали ще управлява няколко месеца, година или повече, коефициентът на полезно действие на следващото българско правителство ще се мери не по дължината на управление, а по това коя реформа ще успее да прокара през иглените уши на шест парламентарни политически формации – всяка една със своя собствена доктрина за управление.
Според политолога проф. Антоанета Христова – задължителното коалиционно управление няма да доведе до голям напредък на страната, но би могло временно да се справи с неотложните въпроси като – актуализацията на бюджета, новият бюджет за 2022 година или задаващата евентуално нова Covid криза в България.
Темата коментира в “Нашият ден“ проф. Антоанета Христова.
“Има няколко генерални неща, които се налагат в резултат на всички турболенции, през които е преминала и преминава България след 1989 г.
Това е, че по принцип една държава, особено нашата, когато се управлява от сложни коалиционни формули, винаги е нестабилна и винаги отговорността се размива.
И винаги коалиционната формула или този, който управлява, успява, тъй като зависи от много гласове на отделни партии вътре в парламента, за да минават неговите законопроекти или решения, винаги лови риба в мътна вода.
От тук нататък стабилност не можем да имаме, защото формулата, която определиха българските граждани, е много висока степен на недоверие към всички. 64-65% ни казаха, че не желаят да гласуват и не харесват никой. И един малък процент, който разпредели гласовете така, че всеки, който реши да прави правителство, или да бъде правителство на малцинството, или да бъде подкрепян от различни мнозинства, или пък да направи коалиционна формулата.
При всяко положение гражданите не харесаха средата, в която се случва политиката. Уморени са от предишното управление, но очевидно не харесват т.нар. "промяна", която все повече звучи като подмяна.“
Чуйте проф. Антоанета Христова в звуковия файл.
Илияна Маринкова, журналистка от "Фрогнюз", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" изкуството и културата по време на война. Илияна се завърна от Украйна преди дни и присъства международния кинофестивал "ОКО", който се проведе в Болград, Украйна. Украйна през фестивала "ОКО" "Фестивалът е етнографски и това, което си говорехме с Татяна..
Село Флорентин се намира в община Ново село и в него живеят около 300 човека. Разположено е на брега на река Дунав. На 18 км е от областния град Видин и на 6 км от общинския си център. През римско време възниква крепостта Флорентиана. Тя се е намирала на около 1 км източно от селото в местността "Валя Турчилор:, върху невисок хълм, надвесен над брега..
Защо Русия отвлича украински деца по време на войната и как могат да бъдат върнати те в страната, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Катерина Рашевска , адвокат в Центъра за човешки права в Киев, Украйна. "Нашата организация е създадена през 2013 г. от първите дни на руската агресия, след окупацията на Кримския полуостров. Още тогава..
Андрей Несмачни е ветеран от войната на Русия в Украйна. Ранен е при Херсон през 2023 г. Когато се завръща в Ирпин, решават с негов приятел да създадат място, в което други ранени войници да могат да работят. Кръщават фабриката са стъклени сувенири Bat Art . Андрей разказва за "Мрежата" по програма "Христо Ботев" защо е важно за възстановяването на..
Андрей и Олга имат лаборатория за изработка на дронове в Украйна. Този август при срещата ми с тях те разказаха за "Мрежата" по програма "Христо Ботев" защо дроновете са важни за тази война, как са започнали да правят дронове и защо те спасяват човешки животи на фронта. "Това е нашата лаборатория. Тук проектираме и произвеждаме всички наши..
На днешния 27 септември отбелязваме Европейския ден на спорта в училище, а темата за физическата активност на подрастващите придобива все по-голяма важност..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" гостува Ана-Мария Кръстева , водеща на предаването "Благовестие", която сподели подробности за..
Европейската нощ на учените е събитие, което традиционно се провежда в над 300 града в Европа и света. Поредното му издание, както обичайно, се състои в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg