Енчо Господинов: Общата отговорност е масова безотговорност

Средногодишните загуби от бедствия, измерени в постоянни цени, са нараснали 4 пъти от 80-те години до сега – от 50 на 200 млрд. долара. Да се готвим ли за по-сериозни катаклизми и има ли решение?

Темата коментира в „Нашият ден“ Енчо Господинов, български дипломат, представител и заместник-генерален секретар на Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец в ООН, легендарен журналист, репортер и зам.-главен редактор на в. „Поглед“.

“Комбинацията от вируса, който ни мори от две години насам, плюс икономически сътресения и особено разделенията на света на много богати и на много бедни, плюс природните бедствия – създава един “Молотов коктейл“ от проблеми и човек има усещането, че тихомълком се движи една амалгама от нещо като бактериологична война, подсилена от ефекта на природните бедствия и от евентуално предстоящите икономически и финансови сътресения.

Нещата в света не се развиват в добра посока. Не достига силна политическа воля и обединено ново мислене на водещите държави и политически лидери в света, които да седнат на масата и най-сетне да направят нещо сериозно.

Трудно е да се говори за огромен напредък. През 1985 г. работих няколко месеца в Етиопия и Судан с Международния червен кръст в техния информационен отдел. Никога няма да забравя това, което видях тогава – хората умираха като мухи в полетата на Етиопия и наоколо се въртяха само лешояди, докато лекари и сестри се опитваха да ги спасят.

Много мастило се изписа за тези 30-40 години, за които говорим. Много доклади със страхотни идеи се създадоха, но напредъкът все още е скромен."

Решения

"Много от страданията, пред които сме изправени днес, са предотвратими и ефектът им би могъл да бъде смекчен. Но липсва политическа зрялост и воля на световните и местните лидери."

Намаление на вредните емисии и разделение на света между развити и развиващи се страни

"Това е много важна тема, преплетена и усукана с всякакви сметки и съображения, стратегически планирания и какво ли още не. Не бих казал, че пъзелът е лесен за разплитане. Натрупани са много проблеми.

Някои от тях чисто икономически. Разделението е не само между богати и бедни, слаби и силни икономики. Ако погледнете една свръхдържава като САЩ и там има огромно разделение между политическата класа и индустриалния капитал.

Защото хората, които се занимават с т.нар. "стара икономика", която Тръмп толкова харесваше и подкрепяше – нефтодобивната промишленост, рудодобивната, въглищната. Тези страхотно мощни лобита не се притесняват от въглеродните емисии и искат да си запазят водещото място в икономиките на САЩ. Същото е в Китай и до голяма степен в Индия. Да не говорим за страни като Полша и Украйна, в които настроенията са същите.

Нашият президент също скоро изтъкна нашите дилеми. Лесно е да се говори за закриване на тази или онази централа, но страна като България с една изключително крехка и чувствителна икономика. С енергетика, която е разпъната на кръст и не е ясно накъде вървим. И ако се закрият масово централи не знаем какво ще стане с енергетиката и икономиката на тази страна. Много е сложно да се намери магическа формула.

Крайно време е, особено в предстоящата среща в Глазгоу на високо равнище, политиците да седнат и поне да отделят два-три от най-важните проблеми, да пресеят най-неотложното и да се заемат с него. Защото светът върви към още по-тежки глобални бедствия.

Да кажем, че всички сме отговорни, на практика означава, че никой не е отговорен. При социализма се казваше – общата собственост води до общо нехайство."  

Чуйте Енчо Господинов в звуковия файл.