Акад. Атанасов: Внасяме храна, несъвместима с нашия геном

Акад. Атанас Иванов Атанасов е един от пионерите на растителната биотехнология в света. Наскоро излезе и новата му книга “Живот и наука през моите очи“. Той е част от учените, които на практика създават бионезависимостта на България. Имаше години, в които България произвежда своята селскостопанска продукция, разчитайки на собствена база семена. Доколко се променя човешкият геном в резултат от храненето?

Темата коментира в “Нашият ден“ акад. Атанас Атанасов:

“Въпреки че на книга се представя, че българското земеделие е много ефективно, България е в незавидното положение. Ако се счита, че петте основни култури произвеждаме достатъчно на модерни и на съвременни агротехнически основи, една от най-силните продукции в света – това го разбирам. Но къде е силата, това, което прави една страна със собствен облик и значение за себе си, за региона, за Европа и за света.

Това е, когато правиш истински продукти с добавена стойност и те са конкурентоспособни и известни в света и се търсят. Тогава, когато те са полезни за хората. Ето това е, което прави облика на нацията и в този смисъл ние съвсем не сме в това завидно положение.

Вместо да произвеждаме и да бъдем конкурентни на семената, защото семената – това е зародишната плазма, както обичам да казвам. Това е настоящето и бъдещето не само на нашата нация, но и в света. Но при настъпилите световни пандемии, ако ние не можем да осигурим това сега в момента, утре и други ден можем да изпаднем в една зависимост от вноса на семена, а това означава и на хранителни продукти."

Български продукти – 70% чужда храна

"Не знам дали цифрата намаля под 70-80% на всички продукти, с изключение на хляба. Имам предвид – зеленчуци, плодове, местни, млечни продукти.

Внасяме храна, която не е съвместима с нашия геном. Тя е расла някъде, пътувала е дълго време. И идва в нашата страна не във вида, в който трябва да бъде консумирана – свежа и прясна, както българинът е консумирал години наред.

Една от големите недалновидни, небалансирани промени по време на социализма е, че голяма част от селското население се изнесе в града. И започна демографският проблем на България, който в момента е най-остър.

Планинските и полупланинските райони, които произвеждаха едни от най-качествените млечни и местни продукти, сега далеч ги няма тези хора, които да направят това. И тук излиза въпросът – къде е балансът между науката и производството?

Колкото и да се говори за ТКЗС-тата, че са били нещо лошо, но те бяха един вид частна собственост, защото те определяха всичко. Те си определяха – кой колко ще плаща, какво да произвеждат, къде да го продават. Това е вид пазарна икономика на този етап и това показва.

България до 1967-1968 г. беше в един възход благодарение на това мощно селско стопанство. След това станаха държавни и от там нататък нещата се виждат...

Но в този период израсна една наука, наречена “Селекционна наука на България“ , която се оказа много далновидна. Веднага се компенсираха грешките от периода на Лисенко.

Навлязоха млади генетици и създадоха школа в областта на селекцията. И тези селекционери изведоха семената на върхово равнище не само в пшеницата и слънчогледа. Слънчогледът завладя Франция, най-силната страна. Българският слънчоглед взе 60% от територията на Франция, великият хибрид “Албена“.

Съвременните генетични технологии трябваше да навлязат в лицето на биотехнологиите. И това беше направено от нас. Много сериозно, много обстойно, създаде се стройна система, която да подхрани селекцията.

Но – промените дойдоха и на това престана да се обръща сериозно внимание. И земеделието, което е градило България, бе избутано назад.

Нямам против приоритетите, които бяха изредени в парламента, но никой не каза, че българският петрол и злато това са земеделието и българските води. Че това е бъдещето ни и ние трябва да започнем от там – как да го изградим.

Почвата, климатът, които има тази страна, независимо от климатичните промени. Енергията, която Бог ни е дал, прави тази уникалност.

Доказано е във вековете, че българската храна е полезна не само за българина, но и чужденците се влияят положително. И вместо да имаме 5-6 млн. туристи, утре може да имаме 12 млн."

Чуйте акад. Атанас Атанасов от звуковия файл.

Снимки – личен архив и изд. "Захарий Стоянов"

Акад. Атанас Иванов Атанасов е роден през 1943 г. в гр. Дългопол, Варненско. Завършва агрономство – специалност генетика и селекция във Висшия селскостопански институт в гр. София. В периода 1969 - 1982год. специализира при Акад. Р. Бутенко в Институт по физиология на растенията, РАН, гр. Москва, Русия; в CNRS Жиф-сюр-Ивет и INRA Версай, Франция; в Биологически изследователски център, гр. Сегед, Унгария, в Лаборатория по генетично инженерство, експериментална станция, Отава, Канада; в Лаборатория по молекулярна генетика, Университет гр. Гент, Белгия при проф. Марк ван Монтагю и проф. Дирк Инзе; бил е гост-професор в Института по растениевъдни науки CNRS, Жиф-сюр-Ивет, Франция.

Бил е гост професор на Администрацията за земеделско развитие на Република Корея; на Аграрния университет във Вухан, Китай и на Измирския университет – Турция. Професор е към Университета Дьо Монтфорт, Англия от 1994 год.

Владее английски, руски и френски езици. Той е международно признат учен – член на Украинската, Руската и Румънската академии на селскостопанските науки, Doctor Honoris Causa на Университета по земеделски науки и ветеринарна медицина, Клуж-Напока, Румъния и на Селскостопанската академия, България. Удостоен е с множество международни награди, почетни дипломи и грамоти.

Пионер в растителните биотехнологии в България от 1967 год.

Научната му дейност е тясно свързана с развитието на генетичните биотехнологии и на геномиката на растенията у нас.

Успешно са създадени методи за “Ин витро” клонално размножаване и отглеждани на зародиши при царевица, слънчоглед, череша, лоза и др. За пръв път доказва възможността за получаване на ембриони и цели растения от полен на прашници чрез въвеждане на гени, обуславящи устойчивост на растенията срещу патогени, хербициди и стрес.

Разработени са ефективни схеми за клониране и пренос на гени при редица български сортове тютюн, люцерна, картофи, захарно цвекло, домати, ябълка, слива и лоза. Неговият екип създава нови сортове и селекционни линии.

Работи активно върху създаване и прилагане на законодателство за биобезопасността; организиране на контрол при използването на генетично подобрени растения; оценка и управление на риска при създаване и освобождаване на ГМО в околната среда.

Научните трудове на акад. Атанасов са публикувани в 299 статии в престижни български и чуждестранни списания и са цитирани 2123 пъти (сумарния импакт фактор е над 241, а личния импакт-фактор е 43 бала). Представил е стотици доклади и постери на конференции и симпозиуми; има издадени учебни ръководства, научни сборници, книги, множество брошури и бюлетини.

Има преподавателски опит в Биологическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, гр. София; Аграрния университет, гр. Пловдив и Химико-технологическия и металургичен университет, гр. София, като хоноруван преподавател, четейки лекции и курсове по клетъчно и генно инженерство при растенията. При него са защитили 21 дипломанти, 52 доктори на науките, 31 специализанти от страната и 28 от чужбина по проблемите на генетичното инженерство при растенията.

Заемал е редица длъжности - ръководител на Лаборатория по “Тъканни и клетъчни култури”в Института по захарно цвекло; ръководител на група по “Клетъчна генетика”в Института по генетика БАН; създател и директор на Института по генетично инженерство, ССА, Костинброд през 1985 год. и негов ръководител до 2008 год. Координатор е на програмата по растителни биотехнологии за България и Балканския регион. Той е един от основателите и съуправител на АгроБиотех парк и Съвместен геномен център към СУ „Св. Кл. Охридски”. Член е на 25 управителни и научни съвети и комисии на национално и международно равнище. Ангажиран е многократно като експерт и консултант на национално и международно равнище. Член е също на 17 редакционни колегии; на 7 международни организации. Има организирани над 65 международни мероприятия.

Акад. Атанас Атанасов се явява важен фактор в развитието на геномните изследвания в областта на селското стопанство в нашата страна.