Страстта на Румен Зиновиев са скалните мегалити и древни светилища. Преди осем години поставя началото на своите пътешествия в България.
Откритията са много и могат да бъдат видени във фотоалбума “Скални спомени“, който той издава през 2020 г.
Снимките в албума са в резултат от “емоционално-интуитивна дейност, свързана с много работа по географски карти и сателитни снимки, разговори с хора от изчезващи села и изучаване на местни легенди и предания“ – така той определя своята работа.
Повече за пътя разказва в “Нашият ден“ Румен Зиновиев.
“Винаги съм се увличал по история, фантастика, езотерика и мистика. Обичам да ходя по скали и мегалитни светилища.
С приятели отидохме в Стрелча в Средна гора и там се сблъсках с тези мегалити под различни форми, които приличаха на хора и животни. Бяха такива невероятни структури, че разпалиха въображението ми.
След това се замислих защо това го няма в моя край, Кюстендилския. Започнах да правя проучвания и да се занимавам първо с карти. И един ден попаднах, разглеждайки една карта на Кюстендилски окръг, на едно географско понятие - Попов камък, местност в Кюстендилско в община Невестино. Реших да проверя какво има там и учудването ми беше голямо.
Имаше по скалите изсичания, форми, всевъзможни дупки, улеи... Започнах да снимам всички тези неща, да ги каталогизирам, да разширявам периметъра около тази местност. Обектите са стотици в рамките на 4-5 кв. км.
Всичко започна от една бегла информация, която видях в Google Maps някой преди мен беше написал на едно малко местенце – “светилище“. Отидох там и наистина видях няколко скали и оттам тръгна всичко.
С удоволствие забелязвам, че сега това се превръща в една от основните дестинации на хора, които обичат тази тема – магалитните светилища, тракийските светилища. Поне ние ги наричаме така, не знаем как са ги наричали древните.
И аз, и хората, които отиват там се зареждаме с някаква енергия. Искали ми се е да скачам, да пея, да крещя от радост. Мислил съм дори дали това са творения на хора, или на нещо близко до хора.
Според мен това е дело на човешка ръка или поне на съзнателна дейност. Нещо, което е искало да остави след себе си някакъв знак, да ни насочи. Мегалитното наследство в България е огромно
Чуйте Румен Зиновиев в звуковия файл.
Тази събота, 22 март, отбелязваме Часа на Земята. Тази година той съвпада със Световния ден на водата, затова от WWF - България го посветена на реките, влажните зони и техните обитатели, а символ на кампанията в България са речните видри. По традиция Часът на Земята се отбелязва в последната събота на март, но важни международни празници..
Случаят "Чефо" и журналисти ли са влогърите, медии ли са социалните мрежи – коментира в рубриката на "Мрежата" "Въпреки мрежата" Александър Детев , журналист в "Дойче Веле". Случаят "Чефо" "За да тръгнем от конкретния случай, нека поставим по-оптимистични рамки, че и двете страни са прави. Самият Чефо казва, че е получил финансиране и е..
Негово Превъзходителство г-н Арун Кумар Саху, посланик на Индия в България, беше гост в ефира на "Нашият ден", в рубриката "Разговорът". Това е първото интервю, което новият посланик на Индия в България дава за Българското национално радио. Разговорът се проведе в сградата на Посолството на Индия в България, като записът беше осъществен от колегата..
Как да създадем по-добра правна среда за доброволците в България? Какви са промените в законодателството за насърчаване на доброволчеството? Кои са проблемните полета пред Закона за насърчаване на доброволчеството? Възможно ли е приемането на Закон за доброволчеството? Това обсъдиха на 18 март повече от 80 доброволци и представители на организации,..
Снежана Ташева, преподавател по физика и английски език, писател и преводач, разказа в ефира на предаването "Нашият ден" по програма Христо Ботев за нестандартната идея, която стои зад създаването на конкурса за "тъп разказ". Според нея, целта на конкурса е да предизвика авторите да използват своята креативност и да създадат нещо интересно за..
Ректорът на МУ-Плевен проф. д-р Добромир Димитров, в качеството си на председател на Сдружението на медицинските университети в България, инициира на 10..
На 53 години ни напусна поетесата и преводачка Мария Липискова. Тя е завършила "Българска филология“ в Шуменския университет "Епископ Константин..
В галерия "Стубел" беше открита изложбата от рисунки и принтове на художничката Мария Ландова "Пещерата на Платон". Тя е автор на мозайки и витражи на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
