Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Епизод 16

Георги Дюлгеров в „Без маски в киното“

„Без маски в киното“ с участието на проф. Георги Дюлгеров – един от най-ярките и обичани кинорежисьори в България, сценарист, дългогодишен педагог в катедрата „Филмово и телевизионно изкуство“ в НБУ и вдъхновител за създаването на NO BLINK. Той създава едни от най-емблематичните български филми, любими на поколения българи, а филмът му „Авантаж“ е единствената българска лента, наградена с престижното отличие от международния фестивал „Берлинале“. Смело може да се каже, че освен творческата естетика, която успява да установи с работата си, той е учител и на поколения значими режисьори – Иван Черкелов, Людмил Тодоров, Светослав Овчаров, Иглика Трифонова, Любомир Младенов, Милко Лазаров, Кристина Грозева и Петър Вълчанов, Светла Цоцоркова, Надежда Косева, Иван Владимиров.

За изключително богатата си творческа биография и вълнуващи житейски моменти на проф. Дюлгеров можете да чуете в Епизод 16 от подкаста на NO BLINK в партньорство с Българското национално радио – „Кино с думи“! Проектът е реализиран с финансовата подкрепа по Програма „Публики“ на Национален фонд „Култура“.

Роден и израснал в Бургас, за него определяща е срещата му с т.нар. „бургаска четворка“ театрални режисьори – Юлия Огнянова, Вили Цанков, Леон Даниел и Методи Андонов. Проф. Дюлгеров участва и като масовка в спектакъла „Крал Пиф Паф“. Той крие от всичките си съученици за мечтата да се занимава с кинорежисура, а баща му е твърдо против синът му да се превръща в „карагьозчия“.

По време на образованието си във ВГИК преподавател в класа по кинорежисура на проф. Дюлгеров е прочутият руски режисьор Игор Таланкин. Тогава студентите, които се обучават там, са от различни краища на света, като основното условие към тях е да работят по литература на автор от родината им. Именно това е моментът, в който Георги Дюлгеров преоткрива литературата на Захари Стоянов, Йордан Радичков, Николай Хайтов.

Проф. Дюлгеров вярва, че основната биография на филма е в процеса по създаването му. За времето, в което активно твори, кинаджиите в България са едни от най-радикалните бунтари и непоклатима опозиция на управлението. Персонажите във филмите му са личности извън и срещу системата, такива, които не могат и не искат да се впишат в нея.

За вдъхновението на това един режисьор да премине „отвъд границите на бозата“, за съвместния процес с други емблематични творци и за неведомите пътища на ключовите художествени решения – можете да чуете в епизода!

И още:

· Детството в Бургас и влиянието на Бургаския театър върху решението да се занимава с кино режисура;
· Висшето образование в прочутия ВГИК, заедно с множество чуждестранни състуденти, и емблематичният руски режисьор Игор Таланкин като преподавател;
· Снимки на дипломния му филм „Изпит“ по Николай Хайтов в Армения и повторната му реализация в България с Филип Трифонов;
· „Човекът срещу системата“ – основна тема в творчеството на редица режисьори в България;
· Липсата на еволюционен период в България, който да създаде предпоставки за дългосрочното развитие на интелигенцията;
· Симбиозата между документалното начало и художествения експеримент и фикцията във филмите на проф. Дюлгеров;
· Влиянието на личността на Рангел Вълчанов върху творчеството на проф. Дюлгеров;
· Митологичната линия в „Мера според мера“ и случайността, която помага за нейното развитие във филма;
· Дългогодишното сътрудничество с Руси Чанев и работата в тандем – конфликтът като основен двигател;
· Студийните кина и срещите със зрители в миналото и сега;
· Актьорът като съавтор по време на снимки;
· Процесът на избор на актьори чрез театъра и работата с натуршчици;
· Финалът на филма като пътеводител в написването на сценария и по време на снимачния процес.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Буржоата благородник" на сцената на Сатиричния театър

На 3-ти октомври в Сатиричният театър " Алеко Константинов " е премиерата на спектакъла " Буржоата благородник " от Жан-Батист Поклен Молиер. Режисьор на представлението е актрисата Бойка Велкова, сценографията е дело на Чавдар Гюзелев, костюми – Тита Димова-Вантек, музика – Теодосий Спасов и пластика – Мила Искренова. "Буржоата..

публикувано на 02.10.24 в 15:58
Лалех Барзегар

Минимализмът в изкуството на иранската художничка Лалех Барзегар

Новият артсезон на "Орловска" 10 в Габрово започна с изложбата на иранската художничка Лалех Барзегар "Повторение на формата". Картините ѝ са изследване на минималистични форми и повтарящи се техники. Ето какво споделя тя: "Експериментирах, като намалих детайлите и цветовете, за да видя дали пространството и емоцията могат да бъдат предадени чрез..

публикувано на 02.10.24 в 14:36

"Страст под брястовете" и фанатизмът да притежаваш

Драматичният театър в Търговище гостува на софийската публика с най-новия си спектакъл "Страст под брястовете" от Юджийн О’Нийл. Постановката по пиесата на големия американски драматург, позната на българската публика и под заглавието "Любов под брястовете", е на Денислав Янев. Според неговия режисьорски прочит "Страст под брястовете" не е просто..

публикувано на 02.10.24 в 13:05
Бистра Льошевалие, Ретроспектива, НГ „Квадрат 500“ – „След“, 2024

За мисията и политиката на Националната галерия

"Музей в ефира" се завърна в програма "Христо Ботев" на 23 септември с предаване, посветено на важните събития в художествения ни живот през изминалите летни месеци. А някои от тези събития бяха свързани с Националната галерия. Това някак се подразбира – или би трябвало да се подразбира, когато става дума за такава институция. Тя е музей с постоянна..

публикувано на 02.10.24 в 08:45

Носталгия по бунта

"С криле обърнати към Рая" е дебютната изложба на Георги П. Павлов, която може да се види в пространството на галерия "+359". Тя полемизира факта, че революционният, утопичният и бунтарският заряд на младежките субкултури от миналия век е загубен. "Тези субкултури все пак са успявали да влияят на обществото и да променят някакви неща, а днес..

публикувано на 01.10.24 в 17:10