Между растенията и хората се изграждат понякога невидими, но изключително силни връзки, които траят с поколения и за които често не си даваме сметка. Дървото, което някой преди нас е посадил, създало легенда в рода, растението, което сме получили като подарък, екзотично растение, което някой някога ни е донесъл от другия край на света – най-често под формата на семена.
Растенията ни обграждат, ние се грижим за тях и именно тази грижа понякога ги очовечава в нашите очи. Дали като храна, дали с декоративни функции, като поминък на цяла общност, растенията са винаги край нас.
За тези силни връзки говори сборникът „Растения и хора. Приближения към биокултурните връзки“, издаден през тази година след тригодишни изследвания на учени от Институт по фолклористика с Етнографски музей към БАН и Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН.
Екипът от учени посещава над сто градини в почти цяла България, за да изследва отношенията между растенията и хората както във времеви, така и в пространствен план. Интердисциплинарното изследване се спира на важни култури от различни краища на България, около които общността се обединява и ги чества с различни фестивали. Градините на стопаните предлагат на биолозите и етнолозите разнообразие от растения и подходи към тях.
За проекта и сборника разказват съставителите доц. д-р Петър Петров и доц. д-р Валентина Ганева-Райчева от Института по фолклористика с Етнографски музей към БАН, и доц. д-р Десислава Димитрова от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания, която е и координатор за България на движението Slow Food.
Чуйте цялото предаване в звуковия файл.
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg