Николай Урумов: Театърът е моето бомбоубежище

Роден е на 6 юни 1963 г. в Каварна. Израства в Българево, възпитаник е на гимназията в Балчик. През 1990 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в класа на проф. Николай Люцканов, с асистенти Маргарита Младенова и Здравко Митков. Специализира „Режисура за драматичен театър“ при проф. Здравко Митков в НАТФИЗ. Актьор е от трупата на Народния театър „Иван Вазов“.

Николай Урумов е главен герой в “Нашият ден“

Какво предстои

“На 15 юли е последното ми представление за сезона. На 7 юли на камерната сцена на  “Сълза и смях“ зрителите ще могат да гледат “Мръсното копеле“, където сме заедно с Асен Блатечки и Светлана и Христо Бонин. На следващата вечер, на 8 юли, в Младежкия театър могат да гледат “Бай Ганьо“ за пореден път.

На 8 юли, кулминацията на Вазовите тържества в град Сопот, със спектакъла “Сюрприз“ гостуваме с Младежкия театър. Един спектакъл по разкази на Чудомир. След това на 14-и в Русе е спектакълът “Мъжка задушница“ и на 15-и на откритата сцена в парка на Военна академия “Г.С. Раковски“ в рамките на Фестивала “София моно“ отново ще се играе спектакълът “Сюрприз“.

Лятото ще имам две по-скоро забавни участия, отколкото сериозен ангажимент, който да ме натовари, по-скоро би ме разтоварил. Лятото, край морето, в едно заведение, което се казва “Мунлайт“ във Варна – на 22 юли и 17 август. Ще играя мой спектакъл, който е в стилистиката на стендъп комедията.

Тези две мои участия специално в “Мунлайт“ са организирани изцяло от театър “Българан“ в град Варна."

По-истински ли беше животът, когато имаше само две телевизионни програми

"Колко ли пъти завъртаме рулетката отначало и колко ли пъти оставаме разочаровани. Никой не знае къде е началото и къде е краят.

За мен лично времето беше по-истинско, хората живееха по-чист живот. Имам база за сравнение. Завърших на 10 ноември ВИТИЗ и започнах да се сблъсквам с неистините във времето. И на неистините на не толкова истинския живот, който започваше да се поражда, защото идваха следващите, които по някакъв начин разбулваха или компрометираха онази истина, в която си вярвал до вчера."

Кога каца птиченцето на рамото

"Моите занимания са в няколко посоки, може би е кацало по няколко пъти. Да стартираш пътя си в киното с такива големи в киното като Рангел Вълчанов, Едуард Захариев, Иван Андонов, Иван Ничев, Неделчо Чернев – това е шанс.

Завършвайки още ВИТИЗ, в тези бурни времена на промени, разцепвайки се на две Театър “София“ и една група, създавайки на камерната сцена “Малък градски театър“, овакантявайки места в голямата зала... и шансът, че Вили Цанков ме е гледал в Учебния театър и ме кани да се явя на конкурс.

След това да работиш в театъра с хора като Крикор Азарян, Стоян Камбарев, Александър Морфов, Лилия Абаджиева – много големи наши именити режисьори. Това е шанс.

Срещата с големите творци, от които съм се учил, е птиченцето на рамото ми.

Щастието е повратливо понятие идва, заминава – има го, няма го. Не е постоянна величина. То е моментно състояние.

Театърът е моето бомбоубежище, любовта е катализатор към всичко.

Пожелавам на хората да събудят в себе си усмивката и да гледат по-ведро, но премерено доверчиво. Да бъдат те водачи и лидери, а не друга да води тях."

Участва редовно в “Златният кос“

Докато го имаше, аз редовно участвах. Нямаше песен, която да не бъде сполучливо направено от композитори, текстописци, добре изсвирени от музиканти."

Чуйте Николай Урумов в звуковия файл.

Николай Урумов е бил на щат и в Драматичен театър „София“, Сатиричен театър „Алеко Константинов“ и Младежки театър „Николай Бинев“.

През театрален сезон 2020/21 играе в спектакли на Народния театър „Иван Вазов“, Сатиричния театър „Алеко Константинов“, Младежкия театър „Николай Бинев“, а също така и в спектакли на Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе и Общински драматичен театър – Кюстендил.

В театъра е работил с режисьорите: проф. Николай Люцканов, Вили Цанков, проф. Крикор Азарян, Александър Морфов, Стоян Камбарев, Елена Цикова, Галин Стоев, Лилия Абаджиева, Явор Гърдев, Здравко Митков, Юрий Бутусов (рус.), Римас Тересас (лит.), Николай Ламбрев, Асен Шопов, Красимир Спасов, Маргарита Тихинова, Йосиф Венков, Пламен Марков, Бойко Богданов, Петър Будевски, Димитър Еленов, Банко Банков, Димитър Стоянов-Нов, Рада Абрашева, Петър Кауков, Димитър Шарков, Невена Митева, Андрей Аврамов, Гаро Ашикян, Владимир Петков, Николай Гундеров, Владимир Люцканов, Борислав Чакринов, Павел Павлов, Юрий Дачев, Бина Харалампиева, Георги Радулов, Димо Димов, Пламен Панев, Бойко Илиев, Владлен Александров, Григор Антонов, Войчех Кобжински (пол.), Костадин Бандутов, Орлин Дяков, Борис Радев, Иван Панталеев, Стоян Радев и Емил Бонев.

Като режисьор е поставял спектакли на сцените на театрите в Габрово, Стара Загора, Плевен, Русе и Сатиричния театър „Ал. Константинов“ - София.