Неравенствата са обект на изследване и тези изследвания понякога пораждат политически механизми, насочени към това да бъде изправена кривата на неравенствата и те да бъдат преодолявани.
Много е спорно дали те се преодоляват ефективно и най-вече дали се преодоляват трайно. И дали, когато не преодолеем едно неравенство веднага, не сме в състояние да инициираме възникването на друго такова.
Но така или иначе в рамките на ЕС отчитането на неравенствата е довело до въвеждането на една трайна политика, по-известна като кохезионната политика на ЕС. Това е един от най-големите фондови механизми за подкрепа, които имат за цел изравняване на социалните икономически и политически неравенства между отделните страни-членки в ЕС.
Ако започнем от термина “кохезия“ трябва да кажем, че той не възниква в полето на политиката.
А по-скоро е заимстван от биологията. Тъй като първата употреба на термина е датиран към ХVII в. и той е свързан с определянето на особено между молекулярна сила, която държи заедно, в сцепление по между им, отделните молекули, които имат еднородни субстанции.
Тази идея за кохезията през ХХ в. вече влиза на полето на политическото и социалното и се появява хибридният термин “социална кохезия“, който иска да каже, че трябва да възникне механизъм, който да има характер на сила, която да държи свързани по между им отделните социални единици в отделните социални групи, преодолявайки съществуващите културни различия между тях, обосновани на произход, етнос, образование, пол и т.н.
Сближаването в ценностно и културно отношение на социалните единици се превръща в основен мотив за възникването на тази политика на сближаване или както я познаваме в днешно време “кохезионната политика“.
Кохезионната политика на ЕС изследва икономическите, социалните и териториалните различия и разпростира своите механизми за тяхното преодоляване в тези две посоки.
Чуйте Ивана Мурджева в звуковия файл.
"Здравейте, аз съм Деси и съм дебела…" – така започва този разговор не само в студиото на "Семейно радио", но и навсякъде, където има хора, които са готови да се включат в битката с килограмите. И ако отговорите не винаги са удобни, то въпросите са повече от естествени. Задава ги журналистката и телевизионен редактор Десислава Христозова и..
В предаването Lege Artis разгледахме темата за пластичната и възстановителната хирургия с участието на д-р Рупен Мектубджян – специалист по пластично-възстановителна и естетична хирургия в болница „Вита“. В откровен разговор д-р Мектубджян проследи историческото развитие на тази специалност и очерта съвременните ѝ измерения. По думите..
Петима от общо седемината педиатри в детското отделение на столичната общинска Пета градска болница "Княгиня Клементина" са подали оставки в знак на протест срещу ниските им възнаграждения, които не отговарят на увеличаващия се обем работа. Те настояват за 50% увеличаване на заплатите, в противен случай отделението ще затвори поради липса на..
На 16 април 2025 г. се навършва точно един век от най-страшния терористичен акт в историята на България — атентатът в софийската катедрала "Света Неделя". По този повод в ефира на БНР, в предаването "Темата на деня коментираме", историкът проф. Момчил Методиев, ръководител на департамент "История" в Нов български университет, припомни ужасяващите..
Семейството на Професионалната техническа гимназия "Васил Левски" в Горна Оряховица – най-старото професионално училище в област Велико Търново, гостува в "Семейно радио" в лицето на директорката инж. Габриела Данаилова. Поканата е отправена от ученици от випуск 1979 година – част от училищната рок банда "Андромеда". Какви професии усвояват и как се..
Избрахме този израз, често използван от АГ специалистите при съобщаване на "Благата вест", за мото на нашата съботна среща. И първият ни въпрос към госта..
Изложба живопис открива в галерия "Нюанс" известният художник и преподавател в НХА Бисер Лазаров. Вернисажът е на 15 април от 18 до 20 часа, а..
Изложбата "Аз, художникът" , посветена на 90 годишнината от рождението на Стефан Гацев (1935–1986), пресъздава хронологично творческия му път...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg