На 29 юни се отбелязва Националният ден на безопасността на движението по пътищата. Инициативата е на Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“.
Темата коментира в “Нашият ден“ инж. Богдан Милчев от Института по пътна безопасност:
“Това, което виждаме в България в момента, е абсолютно извратена история на този ден – раздаваме флаери по бензиностанциите, ходим по детските градини като клоуни. Не че не трябва да има кампании, но смятам, че идеята, когато предложихме този ден, беше именно това – ден на равносметка. Не ден, в който просто да надуваме фанфари."
Равносметката от 2019 г.
"Статистиката показва, че България се справя изключително добре с пътно-транспортния травматизъм.
Трябва да отчетем това, че през последните две години движението беше силно ограничено във връзка с пандемията.
Смятам, че статистиката и усещането на хората са две различни неща. Когато сме на пътя, не се чувстваме по-защитени и по-сигурни. Пътуването ни не е по-приятно, въпреки милиардите, които се изсипват в инфраструктурата.
Това, което констатираме в последните години, е, че държавните институции възприемат пътната безопасност като досадно служебно задължение и се сещат за нея само когато медиите извадят на преден план някоя тежка катастрофа.
Няма лидерство в пътната безопасност, което да ни поведе и покаже пътя, по който трябва да вървим. Всичко е стихийно и кампанийно.
От Института за пътна безопасност настояваме от следващото правителство да бъде изготвена Пътна карта за развитието на пътната безопасност в краткосрочен етап. И да бъдат много точно и ясно разписани ангажиментите на всички 11 институции, които имат задължение по Закона за движение по пътищата в пътната безопасност – кой, кога и какво трябва да свърши, за да стигне до Визия “Нула“ – нула жертви на пътя.
Тук вече говорим за изцяло нова философия. Да преобърнем мисленето си. Ако в момента всички усилия са насочени към това – да променяме човека, да го наказваме, глобяваме и контролираме, то във Визия “Нула“ усилията са насочени към това да променим средата. И тогава човекът, попаднал в променена среда, ще промени поведението си. Но това разбиране трябва да залегне и в нормативните документи.
Скептичен съм, че нещо ще се промени. Дори при надеждите, които имахме с новото правителство."
Чуйте Богдан Милчев от звуковия файл.
Темата коментира в “Нашият ден“ Алекси Кесяков, експерт по пътна безопасност:
“Първо, трябва да оценим, че пътно-транспортната система е една сложна, многофакторна, отворена система и е социално-техническа. Защото участват хора и машини. И е с изключително висока смъртност. Ако я приравним спрямо смъртността по пътищата, въздушното движение, то всяка година 5000 самолета с 250 души на борда трябваше да падат и да загиват.
И понеже често се сравняваме с Европа, с другите страни трябва да кажем, че положението, в което се намираме, е отражение на състоянието на основните фактори, определящи безопасността на движението.
А това е – поведението на хората, състоянието на инфраструктурата, състоянието на автомобилния парк и не на последно място, качеството на оказаната помощ след пътно-транспортните произшествия.
В този ден всички, които участваме в движението, трябва да знаем, че всичко зависи от нашето поведение.
Днес, в този ден, инфраструктурата няма да се промени изобщо, контролната система ще бъде същата, автомобилът, който караме, ще бъде същият. Единственото, което може да внесе промяна, е нашето отношение към проблема безопасност.
Подготовката на човека за безопасно пътуване започва от първото пътуване. Как в семейството ще научим детето да си слага колана, да бъде в седалката, това е неговото място. Как ще го научим да се пази от опасностите в движението към детската градина, училището и други."
Чуйте Алекси Кесяков в звуковия файл.
С Ели Юрукова , кореспондентка на БГНЕС в Сърбия, разговаряме в "Мрежата" за това, което се случва в Белград. За смелите млади хора, които искат да живеят в страна без корупция и в която да се спазват демократичните закони. Те са подкрепени от своите преподаватели и от обществото. Накъде ще тръгне този спонтанен и искрен протест без водачи и без..
Тази събота, 22 март, отбелязваме Часа на Земята. Тази година той съвпада със Световния ден на водата, затова от WWF - България го посветена на реките, влажните зони и техните обитатели, а символ на кампанията в България са речните видри. По традиция Часът на Земята се отбелязва в последната събота на март, но важни международни празници..
Случаят "Чефо" и журналисти ли са влогърите, медии ли са социалните мрежи – коментира в рубриката на "Мрежата" "Въпреки мрежата" Александър Детев , журналист в "Дойче Веле". Случаят "Чефо" "За да тръгнем от конкретния случай, нека поставим по-оптимистични рамки, че и двете страни са прави. Самият Чефо казва, че е получил финансиране и е..
Негово Превъзходителство г-н Арун Кумар Саху, посланик на Индия в България, беше гост в ефира на "Нашият ден", в рубриката "Разговорът". Това е първото интервю, което новият посланик на Индия в България дава за Българското национално радио. Разговорът се проведе в сградата на Посолството на Индия в България, като записът беше осъществен от колегата..
Как да създадем по-добра правна среда за доброволците в България? Какви са промените в законодателството за насърчаване на доброволчеството? Кои са проблемните полета пред Закона за насърчаване на доброволчеството? Възможно ли е приемането на Закон за доброволчеството? Това обсъдиха на 18 март повече от 80 доброволци и представители на организации,..
Ректорът на МУ-Плевен проф. д-р Добромир Димитров, в качеството си на председател на Сдружението на медицинските университети в България, инициира на 10..
На 53 години ни напусна поетесата и преводачка Мария Липискова. Тя е завършила "Българска филология“ в Шуменския университет "Епископ Константин..
В галерия "Стубел" беше открита изложбата от рисунки и принтове на художничката Мария Ландова "Пещерата на Платон". Тя е автор на мозайки и витражи на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg