Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Енциклопедия бюрократика. Епизод 4: Османският книжен тигър

Снимка: Wikipedia

В четвърти епизод на нашата енциклопедия бюрократика надникваме в последния предмодерен момент от историята на света, преди големите географски открития, когато никой все още няма глобален поглед и не може да завърти глобуса, защото той още не е измислен.

Между 1350 и 1550 година големи части от света е зает от суперсили, сред тях мощната Османска империя, която обхваща три континента и се простира от Алжир до Каспийско море и от Будапеща до Мека.

Една от устоялите през вековете империи е Османската, която завладява Константинопол през 1453 г. и от мощна военна сила се превръща и в административна, а историята ѝ ни казва едно, че хартията е власт.

Има ли Османската империя, подобно на Римската от времето на император Октавиан, претенции за културна експанзия? Има ли Пакс Османа в една империя, която не е аристократична като структура, и в която съществува професионален и образователен ценз?

Благодарение на склонността на Османската империя да си записва всичко за своите поданици и данъкоплатци, днес разполагаме със сведения за собствената си история от 15 до 19 в.

В архива, който се пази в Истанбул, могат да се намерят страници сведения за българските области и села и да попълним представата си за стопанската, социалната и дори политическата си история. У на се пази третият по големина Османски архив, а как попада у нас е много любопитно.

Административното устройство, бюрократичната машина и явленията, които тя регулира, моделират историята в не по-малка степен от бляскавите победи или дворцовите интриги, както ще ни уверят нашите водачи историкът от Софийския университет Алексей Кальонски и доц. д-р Християн Атанасов, дългогодишен служител на Държавна агенция „Архиви” и архивист в направление „Ориенталски сбирки” към Народната библиотека.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Сондажи в премълчаната история

"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..

публикувано на 10.01.25 в 15:40

Липсата на финансиране на науката ще доведе до нейната стагнация

В Отворено писмо  о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от  Постановление № 407/22.11.2024 на МС ,  с което всички..

публикувано на 10.01.25 в 14:10
Преображенски манастир

Ще възстановят входната врата на Преображенския манастир

Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата.  Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..

публикувано на 09.01.25 в 18:24

Израел: Иновации в управлението на водните ресурси

Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..

публикувано на 09.01.25 в 16:16

За звездите без лирика

Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..

публикувано на 09.01.25 в 10:42