„Да живеем съзнателно само с нещата, от които наистина се нуждаем“, „Отблокирайте пространството“, „Не разчиствайте, прочиствайте“ – посланията на съвременния минимализъм станаха особено актуални в годината, която заради пандемията прекарахме у дома.
Хиляди статии и постове с хаштаг "минимализъм" пълнят пренаселеното онлайн пространство, а планетарен гуру на движението е Мари Кондо – повелителката на изхвърлянето и освобождаването от ненужното.
Като че ли най-успешно с повелята да се живее с малко се справят хората, които имат избор между това да имат и това да нямат. Те са и най-ревностните адепти на новия минимализъм и обикновено се позовават на Шинто традицията, според която, ако имаме малко вещи, можем да се грижим за тях така, сякаш притежават душа.
Есенция на минимализма са японските дзен градини и рьокани – хотелите с изчистени линии, рогозки на пода и завивки, прибрани в шкафове с плъзгащи се врати.
Доколко японска е тази традиция и дали не става въпрос за представа, която обявяваме за японска за повече убедителност? Защото, докато на Запад „зен“ е основното понятие, с което обличаме представата си за японската култура, на място в обръщение са други две популярни думи: hayari – модно и yasui – изгодно.
Разговор в "Лабиринти на познанието" доколко е японски произходът на модната минималистична тенденция с Надя Иванова Ямазаки, една от двамата основатели на архитектурното студио Yamazaki + Ivanova architects, основано в Токио през 1997 г. от Надя и съпругът ѝ Йоши Ямазаки. Тя се занимава с архитектурен дизайн и изследвания на архитектурната култура и история.
Естетиката на празните пространства според японското светоусещане може да се види в икебаната – изкуство, което Надя познава и споделя основните принципи за аранжиране на цветя или клонки.
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg