В края на 70-те България изпрати човек в Космоса, по Националната телевизия вървеше поредицата „Космос“ на забележителния учен Карл Сейгън, книгите от поредица „Галактика“ се продаваха като топъл хляб и повечето деца мечтаеха да са астронавти, астрофизици или космически инженери.
С края на Студената война мечтите по Космоса замряха и се прагматизираха, но скорошният подем в космическите технологии, партньорството на НАСА с Европейската космическа агенция и появата на множество нови възможности за изследване на Космоса дават основания да събудим мечтата за астрокариера.
Това донякъде е и целта на еднодневното събитие „Ало, Космос! Говори България!“, в което ученици от цялата страна и Европа ще могат да зададат своите въпроси директно към астронавти от НАСА и ЕКА.
Няма ограничения, няма „правилни“ и „неправилни“ въпроси, просто не бива да са такива, чиито отговор лесно може да бъде намерен в Гугъл или друг популярен източник.
Събитието е по повод трийсетгодишнината на Атлантическия клуб, който е и координатор на инициативата, а неин домакин е Посолството на САЩ. Партньори са над 30 организации, профилирани в точните науки и (STEM) и космическите изследвания.
Срокът за кандидатстване с въпрос е до 2-ри юли 2021, а повече за събитието разказва доктор Владимир Божилов от катедра „Астрономия“ към Физическия факултет на Софийския университет.
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg