Цената на премълчаването или т.нар. „спор“ между България и Северна Македония

Ако днес сме изправени пред факта, че Европа и светът не са наясно със същината на „спора“ между България и Северна Македония, причината е в огромна степен десетилетното мълчание на българската страна. Трудно, почти невъзможно е да се отдели политическата от научната интерпретация на отношенията между 1340-годишната държава България и едва 30-годишната независима Република Северна Македония, създадена през 1944 г. като част от Федеративна социалистическа република Югославия. 

За 70 години активна и насилствена дебългаризация на населението на Северна Македония, в огромната си част българско, изкуствено създаден книжовен език, също умишлено отдалечаван от българския, пропаганда и клевети по отношение на България, не е чудно, че днес гражданите на съседката ни в голямата си част се възприемат като отделна нация със самостоятелен книжовен език и дори история. Нещо повече, с цената на щедро финансиране и пропаганда младата държава успя да си създаде „лобита“, да отвори македонистични катедри в европейски университети, а напоследък и да създаде впечатление за несъществуващи претенции на България към днешната идентичност, език и суверенитет на Северна Македония. Къде обаче е нашата страна в тази драматична и като че ли безизходна ситуация. Едва в последните десетилетия истината за насилствената македонизация на българите отсам и отвъд границата ни излезе от сферата на принудително премълчаваните факти от историята. Дори след разхлабването на коминтерновската хватка, довела до трагичните за хиляди семейства събития, в Народната република не беше допускано откровено назоваване на фактите с истинските им имена. 

Годините на демократизация на обществото ни се оказаха не по-благоприятни за българската национална кауза, тъй като държавата абдикира от грижата за българистичните катедри, лекторатите в чужбина, популяризирането на вековната ни история и култура. За да стигнем до днешната ситуация, в която едва ли не трябва да „доказваме“ неоспорими и отдавна известни факти, наравно с лъжите на северномакедонските политици. Дали държавните ни ръководители ще поемат най-сетне отговорността за разумно политическо решение на спора със Северна Македония, защото спор има единствено на политическо равнище.

Историята и историята на езика не може да са предмет на договорки и компромиси, което предопредели неуспеха на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси на България и Северна Македония. 

Как виждат ситуацията изявените български учени проф. Анна-Мария Тотоманова от Катедрата по кирилометодиевистика на Софийския университет и проф. Ана Кочева, ръководителка на Секцията по българска диалектология и лингвистична география на Института за български език, чуйте в записа.