Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Д-р Христиана Бацелова: Възможно е ваксинираните да предпазват от размножаване и предаване на вируса

Какво е нивото на колективния Covid имунитет на българите

Д-р Цветелина Великова: Все още в световен мащаб не е ясно какъв е защитният титър антитела

| обновено на 23.06.21 в 14:14
Снимка: БГНЕС

До месец става ясно какво е нивото на колективния имунитет. За целта се стартира процедура за събиране на цялата информация, налична в здравната мрежа. Това съобщи министърът на здравеопазването д-р Стойчо Кацаров в началото на седмицата. Вече е проведена среща с компаниите, които разработват и поддържат медицинския софтуер. Ще се проследяват антигенни тестове и PCR тестове.

Непредставително проучване показва, че 43% от населението са имали среща с Covid-19.


Темата коментира в “Нашият ден“ д-р Христиана Бацелова, епидемиолог.

За да говорим за колективен имунитет, лицата, които ще влязат като проценти в него, трябва да знаем, че те действително са имат протекция срещу вируса.

Защото това, че едно лице е преболедувало, за съжаление на този етап имунолозите не ни дават категоричен отговор като преболедували какъв период от време тези лица имат протекция. Дали всеки преболедувал има протекция. Имаме ли минимален титър на протективни антитела? Това са едни много спорни теми.

Ако имаме категоричен отговор като при морбили и варицела, ще знаем, че тези хора са предпазени. На този етап, при положение че имунолозите не са категорични, не мога да кажа доколко това решение за отпадане на мерки би било адекватно.

Ако знаем, че тези хора са предпазени, тогава е много важно. Защото можем спрямо хората, които знаем, че са протектирани може откъм тях да отпадат мерки. Да знаем кои групи от хора да предпазваме, да знаем кой медицински персонал с кои пациенти да работи. Да знаем, че медицинският персонал е предпазен и няма да се разболее.

Затова е много важно да знаем колко са ваксинираните, защото те са ни по-сигурната група откъм ограничаване на предаването на вируса. Чакаме имунолозите да решат, определят и докажат и ние епидемиолозите ще стъпим на техните препоръки.

Оказа се, че е възможно ваксинираните да предпазват от размножаване и предаване на вируса. По-скоро на нас, като имунолози, ни се иска да наблегнем на колективен имунитет благодарение на ваксините, отколкото чрез преболедуване. 

Би било много полезно за набавяне на информация, ако се определят различните рискови групи, професионални групи, така ще знаем например колко лекари са се сблъскали с вируса. В различни производствени предприятия също. Дали на някои места мерките не са били по-добри от други. Ще бъде много интересно да се види при учителите също – колко от тях са се срещали с вируса, а и сред учениците."

Ще има ли следваща вълна

"Наблюдавайки спада на хората, които искат да се ваксинират, може би няма да ни избегне следваща вълна. Ако някой отлага ваксинацията, да не отлага. Не е момента да отлага. Моментът за ваксинация "е вчера". Моите притеснения са, че вирусът ще започне да атакува по-младите хора при една нова вълна. Много се надявам да греша."

Чуйте повече в звуковия файл.


Темата коментира в “Нашият ден“ д-р Цветелина Великова, имунолог и един от авторите на Фейсбук общността "Ваксини”.

Как се формира имунитетът срещу Covid-19

“Добрите новини са, че може да се изгради доста добър и траен имунитет след ваксинация. Продължава и сравняването на двата вида имунитет – след преболедуване и след ваксинация. Данните до този момент са, че един от основните механизми за защита срещу вируса са вирус неутрализиращите антитела, които се образуват от паметовите лимфоцити.

Много хора са притеснени, когато техните антитела намаляват във времето. Но това, което се опитваме да обясним на всички, е, че това е нормална динамика и антителата намаляват.

Когато нямаме среща с вируса, е нормално да не се произвеждат нови антитела. Важно е да запомним, че имунните клетки, които са се срещали с вируса, които са били стимулирани с ваксината, се запазват и те могат при нужда отново да произведат тези антитела."

Хуморален и клетъчен имунитет

"Хуморалният имунитет това са антителата и всички други фактори, които са срещу вируса. А клетъчният имунитет са различни видове лимфоцити. Една част от тях продуцират антитела, а друга – директно се борят с инфектираните клетки.

Клетъчният имунитет след преболедуване се изучава доста интензивно. Включително и след ваксинация, не само след естествено преболедуване. 

По-големият проблем в случая е, че все още в световен мащаб не е ясно какъв е защитният титър антитела. Ние не знаем колко трябва да е количеството антитела, или какъв процент паметови клетки да имаме, за да сме защитени от повторно заболяване."

Д-р Цветелина Великова коментира, че с тези разочароващи данни за процента ваксинирано население в България, очаква следващите вълни през есенните месеци.

Чуйте повече от звуковия файл.

Снимки: БГНЕС

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Мозъчни донори

В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже.  За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..

публикувано на 25.11.24 в 15:15
Мина Киркова и Михаил Мишев

Между страха и истината – или къде е Дявола?

Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности?  В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..

публикувано на 25.11.24 в 14:06
Илияна Типова

Антон Митов представя: Илияна Типова, журналист от Радио Кърджали

В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..

публикувано на 25.11.24 в 13:27
Детелина Стаменова, психолог

Въздух, стрес, храна – епигенетичните фактори, предавани през поколенията

Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..

публикувано на 25.11.24 в 13:12
Саша Безуханова

Саша Безуханова: Икономиката на бъдещето ще бъде зелена, освен дигитална

От 2 декември всеки понеделник между 8:30 ч. и 9 ч. в ефира на "Нашият ден" ще гостуват български иноватори със зелена бизнес ориентация. Поводът е първото национално проучване на Move.bg "Зелени решения от България 2024" . За "зелените решения" в бизнеса и данните от проучването в предаването разговаряме със Саша Безуханова –..

публикувано на 25.11.24 в 11:44