Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Какво показва „Индексът на щастието на българите“ за 2020 г.

Снимка: Pixabay

Когато се каже “индекс на щастието“, повечето хора се сещат за малка държава в Хималаите – Бутан, която отрича брутния вътрешен продукт като основен показател за развитие и го заменя с “брутно национално щастие“.

От 1971 г. тя въвежда официално и измерване на индекс на щастието. А през юли 2011 г. Общото събрание на ООН приема резолюция, с която призовава страните, които са членки на ООН, да оценят щастието на своите хора и да го използват като ориентир в държавната политика.

От 2018 г. по поръчка на списание “Мениджър“ се прави представително изследване на личното и общностно щастие в България от GConsulting.

Какво показва третото национално представително проучване на „Индекс на щастието на българите“ за пандемичната 2020 година? Как Covid-19 кризата промени базисните ни ценности за щастие? Какви са новите принципи и нагласи за професионална удовлетвореност? Какво могат да направят работодателите, за да отговорят на променените реалности и да поддържат добър общ климат на щастливи служители и колеги?

Темите коментира в “Нашият ден“ Живко Георгиев, социолог, управител и създател на агенция G Consulting.

“Измеренията, които теглят нагоре стойността на общото интегрираното щастие, и там сме далеч над средните световни стойности. Първата е социална подкрепа от близкото обкръжение. Може да си говорим, че има отчуждение между хората, че има разкъсване на родствени връзки, че синът или  бащата е в чужбина, но българинът все още може да разчита много на социална подкрепа, този механизъм функционира.

И то обира много от драматичните измерения, които идват от средата, от тенденциите в социума. Там сме десет пункта над средното световно равнище.

Добре сме и по индикаторите за психическо здраве. Не мислете, че хората по света са по-добре, там тенденциите са негативни.

Парадоксално, но и по физическо здраве сме над средното световно равнище, как човек усеща себе си.

Добре сме по баланс на времето. В сравнение с по-развитите страни, които са еталони за нас, тук балансът между свободно и работно време е малко по-добър. Все пак сме малко по-ориентирани. Този баланс е много по-добър в Близкия изток.

Това, което смъква с поне един пункт надолу общия индекс, е удовлетвореността от управлението и това не е само през тази година.

В цял свят това е най-критичното измерение, никъде хората не са доволни от начина, по който биват управлявани, по който изграждат връзката си с управляващите, но пак сме много под средното. При нас този показател е под 40 пункта.

При границата между благополучие и неблагополучие – под 50 пункта.

Не сме удовлетворени доста под средното световно равнище от качеството на околната среда. Тук нямаме предвид природата, имаме красива природа, но ние живеем в квартали, в градчета, селища. Знаете какви са проблемите – шума, замърсеност, застрояване..

По средното световно равнище сме и по жизнен стандарт, т.е. финансова стабилност. Тази година малко парадоксално е по-добре от миналата.

Не са се вдигнали толкова доходите тази година, даже на много хора са паднали, но разходите са се свили много повече. Тази тенденция има позитивен тренд и в световен мащаб.


Какво могат да направят работодателите, за да отговорят на променените реалности и да поддържат добър общ климат на щастливи служители и колеги?

Темата коментира в “Нашият ден“ Катя Димитрова, съосновател и управляващ партньор на комуникационната група „Интерпартнерс“.

“Трябва да отчетем като много положителна стъпка това, че изобщо последните години започнахме да говорим за щастието и да го измерваме, нещо което по принцип не е характерно в България.

Сякаш говорим повече за нещастието. Винаги си говорим, че сме най-бедната, най-застаряваща нация, ние винаги сме на опашката. Самият факт, че хората са попитани за това колко са щастливи, а не колко са нещастни е огромна крачка напред.

Резултатите от проучването не ме изненадват чак толкова.

Ако погледнем средите на бизнеса в последните години, още преди пандемията започна тенденция - хората да бъдат поставени в центъра на организацията.

Това което е важно за служителите, това което има значение за тях, което ги прави щастливи, работодателите осъзнаха, че в голяма степен ги прави и по-продуктивни и пандемията просто ускори тези процеси. Там където си мислехме преди, че ще стигнем след пет години, всъщност стигнахме много по-бързо и някак си тези отношения работодател-служител са поставени в момента в баланс.

Дигитализацията е един от процесите които пандемиите ускори страшно много, но и някак си тази диалогичност между бизнеса, между лидерите в бизнеса и между служителите в бизнеса, се изнесе на съвсем друго ниво.

Някак пазарът работодател -служители в момента много естествено е в баланс между търсене и предлагане. Последните години виждаме как има периоди, в които пазарът са диктуваше само от служителите. Те изискват изискват и работодателят се чуди какво да направи, за да отговори на тези изисквания, тъй като качествени хора не достигат.

Както и обратното – преди това пък сме имали периоди, в които пазарът изцяло се диктуваше от работодателя и всъщност служителят трябваше да се съобрази.

В последните години тези роли много се промениха и пандемията още повече катализира това.

В момента и за двете страни е важно какво прави щастлива другата страна и така продуктивността на бизнеса на практика е много по-добра.

Какво показа тази една година

Кривата на продуктивността много се промени в хода на пандемията. В началото, когато много рязко всички останахме домашен офис, продуктивността се вдигна. Хората работеха много повече отколкото се простираха рамките на 8-часовия работен ден.

Това обаче с напредването на епидемията, с умората на хората от това да си стоят само вкъщи се промени. Няколко бизнес асоциации бяха правили проучване, в което имаше много интересни цифри. Ако в началото компаниите, при които се е вдигнала продуктивността бяха да кажем 46%, някъде към януари месец този процент вече спадна на 15.

Тоест имаше една умора, едно износване. Работата навлезе в личното ни пространство, тя навлезе в домовете ни.

Според мен балансът отново се завръща офисите променят своята роля. Офисът вече не е място, в което човек трябва да бъде от девет до шест, офисът има роля на средище, място за общуване, за обмяна на идеи, за флирт, ако щете. Място, в което човек може да се разнообрази.

Чуйте Живко Георгиев и Катя Димитрова от звуковия файл.

Снимки: Pixabay


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Видин Спортна зала - рампа за хора с увреждания

Подписка срещу изграждането на център за хора с увреждания: "Фашизъм" или страх?

В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..

публикувано на 26.11.24 в 11:15

Зимата наближава: Къде са кризисните центрове за спешно настаняване?

В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..

обновено на 26.11.24 в 11:01
Марина Кисьова

Марина Кисьова: За активните граждани на Пловдив и справянето с местните проблеми

За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..

публикувано на 26.11.24 в 10:12

Ромските общности на България и дезинформацията

Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..

публикувано на 26.11.24 в 09:34

Чрез инициативите на движение "Бездетен" са се родили 7 български деца

"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента.  Над 50 000 семейства у..

публикувано на 25.11.24 в 18:00