Когато се каже “индекс на щастието“, повечето хора се сещат за малка държава в Хималаите – Бутан, която отрича брутния вътрешен продукт като основен показател за развитие и го заменя с “брутно национално щастие“.
От 1971 г. тя въвежда официално и измерване на индекс на щастието. А през юли 2011 г. Общото събрание на ООН приема резолюция, с която призовава страните, които са членки на ООН, да оценят щастието на своите хора и да го използват като ориентир в държавната политика.
От 2018 г. по поръчка на списание “Мениджър“ се прави представително изследване на личното и общностно щастие в България от GConsulting.
Какво показва третото национално представително проучване на „Индекс на щастието на българите“ за пандемичната 2020 година? Как Covid-19 кризата промени базисните ни ценности за щастие? Какви са новите принципи и нагласи за професионална удовлетвореност? Какво могат да направят работодателите, за да отговорят на променените реалности и да поддържат добър общ климат на щастливи служители и колеги?
Темите коментира в “Нашият ден“ Живко Георгиев, социолог, управител и създател на агенция G Consulting.
“Измеренията, които теглят нагоре стойността на общото интегрираното щастие, и там сме далеч над средните световни стойности. Първата е социална подкрепа от близкото обкръжение. Може да си говорим, че има отчуждение между хората, че има разкъсване на родствени връзки, че синът или бащата е в чужбина, но българинът все още може да разчита много на социална подкрепа, този механизъм функционира.
И то обира много от драматичните измерения, които идват от средата, от тенденциите в социума. Там сме десет пункта над средното световно равнище.
Добре сме и по индикаторите за психическо здраве. Не мислете, че хората по света са по-добре, там тенденциите са негативни.
Парадоксално, но и по физическо здраве сме над средното световно равнище, как човек усеща себе си.
Добре сме по баланс на времето. В сравнение с по-развитите страни, които са еталони за нас, тук балансът между свободно и работно време е малко по-добър. Все пак сме малко по-ориентирани. Този баланс е много по-добър в Близкия изток.
Това, което смъква с поне един пункт надолу общия индекс, е удовлетвореността от управлението и това не е само през тази година.
В цял свят това е най-критичното измерение, никъде хората не са доволни от начина, по който биват управлявани, по който изграждат връзката си с управляващите, но пак сме много под средното. При нас този показател е под 40 пункта.
При границата между благополучие и неблагополучие – под 50 пункта.
Не сме удовлетворени доста под средното световно равнище от качеството на околната среда. Тук нямаме предвид природата, имаме красива природа, но ние живеем в квартали, в градчета, селища. Знаете какви са проблемите – шума, замърсеност, застрояване..
По средното световно равнище сме и по жизнен стандарт, т.е. финансова стабилност. Тази година малко парадоксално е по-добре от миналата.
Не са се вдигнали толкова доходите тази година, даже на много хора са паднали, но разходите са се свили много повече. Тази тенденция има позитивен тренд и в световен мащаб.
Какво могат да направят работодателите, за да отговорят на променените реалности и да поддържат добър общ климат на щастливи служители и колеги?
Темата коментира в “Нашият ден“ Катя Димитрова, съосновател и управляващ партньор на комуникационната група „Интерпартнерс“.
“Трябва да отчетем като много положителна стъпка това, че изобщо последните години започнахме да говорим за щастието и да го измерваме, нещо което по принцип не е характерно в България.
Сякаш говорим повече за нещастието. Винаги си говорим, че сме най-бедната, най-застаряваща нация, ние винаги сме на опашката. Самият факт, че хората са попитани за това колко са щастливи, а не колко са нещастни е огромна крачка напред.
Резултатите от проучването не ме изненадват чак толкова.
Ако погледнем средите на бизнеса в последните години, още преди пандемията започна тенденция - хората да бъдат поставени в центъра на организацията.
Това което е важно за служителите, това което има значение за тях, което ги прави щастливи, работодателите осъзнаха, че в голяма степен ги прави и по-продуктивни и пандемията просто ускори тези процеси. Там където си мислехме преди, че ще стигнем след пет години, всъщност стигнахме много по-бързо и някак си тези отношения работодател-служител са поставени в момента в баланс.
Дигитализацията е един от процесите които пандемиите ускори страшно много, но и някак си тази диалогичност между бизнеса, между лидерите в бизнеса и между служителите в бизнеса, се изнесе на съвсем друго ниво.
Някак пазарът работодател -служители в момента много естествено е в баланс между търсене и предлагане. Последните години виждаме как има периоди, в които пазарът са диктуваше само от служителите. Те изискват изискват и работодателят се чуди какво да направи, за да отговори на тези изисквания, тъй като качествени хора не достигат.
Както и обратното – преди това пък сме имали периоди, в които пазарът изцяло се диктуваше от работодателя и всъщност служителят трябваше да се съобрази.
В последните години тези роли много се промениха и пандемията още повече катализира това.
В момента и за двете страни е важно какво прави щастлива другата страна и така продуктивността на бизнеса на практика е много по-добра.
Какво показа тази една година
Кривата на продуктивността много се промени в хода на пандемията. В началото, когато много рязко всички останахме домашен офис, продуктивността се вдигна. Хората работеха много повече отколкото се простираха рамките на 8-часовия работен ден.
Това обаче с напредването на епидемията, с умората на хората от това да си стоят само вкъщи се промени. Няколко бизнес асоциации бяха правили проучване, в което имаше много интересни цифри. Ако в началото компаниите, при които се е вдигнала продуктивността бяха да кажем 46%, някъде към януари месец този процент вече спадна на 15.
Тоест имаше една умора, едно износване. Работата навлезе в личното ни пространство, тя навлезе в домовете ни.
Според мен балансът отново се завръща офисите променят своята роля. Офисът вече не е място, в което човек трябва да бъде от девет до шест, офисът има роля на средище, място за общуване, за обмяна на идеи, за флирт, ако щете. Място, в което човек може да се разнообрази.
Чуйте Живко Георгиев и Катя Димитрова от звуковия файл.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg