Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Доц. Георги Лозанов: Беше важно БНТ да обясни защо прекъсва програмата си

Снимка: БГНЕС / Снимка: БГНЕС



Кога и в какви случаи се иска право на отговор, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ доц. Георги Лозанов, медиен анализатор, преподавател във ФЖМК и бивш председател на Съвета за електронни медии (СЕМ).

„Законът предвижда, че можеш да поискаш право на отговор, ако се чувстваш засегнат от нещо, което е казано или показано в медия. Тогава ръководството на медията е длъжно да ти даде възможност да отговориш за това, което те е засегнало със същия по обем материал или текст в същото предаване, в следващото му издание. Тази обща рамка не е само в Закона за радио и телевизия, но и в Етичния кодекс на българските медии, който е подписан от по-голямата част от тях.“

Казусът БНТ

Ако действително министърът е поискал право на отговор по установения от закона ред, определено може да се каже, че на него не му беше дадено реално право на отговор. Защото правото на отговор предполага той да бъде оставен в същия по обем време своите аргументи – защо е засегнат, кое го е засегнало и защо това, което го е засегнало не е така. А в този случай, водещата непрестанно му задаваше въпроси върху неговото изложение, което вече е друг жанр. Правото на отговор е много специфичен жанр, защото той можеше да изпрати текст и той да бъде прочетен или да отиде с текст и той самия да го прочете, и не бива по никакъв начин представител на медията да възпрепятства неговия отговор. Но, ако той е бил поканен за интервю, а не е поискал право на отговор по установения ред, тогава е логично, министърът да отговаря на въпросите, а не да ги покрива с монологично изложение. Ако имаме първата хипотеза, че министърът е поискал право на отговор, то в този случай, той може да подаде жалба през СЕМ и СЕМ трябва да санкционира медията, в случая БНТ за това, че не е дала реализация на правото на отговор. Но пак казвам, правото на отговор трябва да бъде поискано по закон с писмо до медията, в което е описано какво го е засегнало, на коя минута и т.н. Хубаво е това писмо да бъде адресирано до медията, и до СЕМ, но аз не съм много сигурен, че всички участници в този казус знаят точно какви са реалните процедури в подобни случаи.“

Неотложният журналистически жанр „пряко включване“

Понеже става дума за Обществената телевизия, е хубаво да се знае, кое е наложило тази неотложност да прекъсва предаване, заради пресконференция на някаква партия. По закон, действително има институции, които могат да поискат прекъсване на програмата на обществените медии и те трябва да получат веднага достъп до ефир. Тази разпоредба е указателно по отношение на тези, които по закон могат да го направят, но съвсем не казва, кои не могат да поискат такова прекъсване на програмата на обществените медии. Това означава, че е въпрос на редакционна политика и независимост, медията да реши, ако нещо ѝ се струва достатъчно важно и информацията съдържа спешност, тя да информира аудиторията.

В случая с прекъсването на програмата на БНТ, заради пресконференция на една партия, беше важно БНТ да обясни защо прекъсва програмата си и каква е неотложността за излъчването на тази пресконференция. Но, още по-важно е, че за разлика от търговските медии, БНТ и БНР имат задължение по отношение на съдържанието на икономическа и политическа тематика – да спазват плурализма на гледните точки. Тоест, когато БНТ е решила, че тази пресконференция е много важна и е прекъснала програмата си, за да я излъчи, и в тази пресконференция е имало остро политическо съдържание, с агресивни тези към конкретни фигури, тогава непременно със същата спешност трябва да дадеш думата на тези, които са засегнати и то в рамките на същото предаване, веднага. Ако този плурализъм не е спазен, БНТ подлежи на санкция, не защото е прекъснала програмата си, а защото е излъчила политическо съдържание – една гледна точка, без веднага да осигури другата гледна точка. Това означава, че водещия или редакторите на прекъснатото предаване е трябвало да потърсят по телефона, например засегнатите страни от чутото на пресконференцията.

Можеха да изчакат с директното включване и после, след предаването да направят извънредно студио, в което да има водещ, да пуснат запис от пресконференцията, да потърсят засегнатите страни и коментатори. Това вече би било едно политическо предаване с всички гледни точки. Това не се получи в БНТ – прекъсването не беше поставено в необходимия контекст, въпреки изискването на закона. Хубаво е да се знае, че редакционната независимост на избора какво да пуснеш в едно предаване, попада под санкцията на плурализма."




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Еврейска култура преди ужаса

Който и да попитате първото нещо, с което ще свърже еврейския народ, най-вероятно е геноцида на който са били подложени от германците през Втората световна война. Музей за история на полските евреи "Полин" в Полша, обаче изненадва и се концентрира върху историята преди това. Младите момичета Елжбета Граб и Катажина Янковска, които развеждат..

публикувано на 14.10.24 в 16:05

Импулсът в мен: Проблемите с психичното здраве

Преди няколко дни световният шампион във Формула 1 Люис Хамилтън разкри, че през по-голямата част от живота си се е борил с проблеми с психичното си здраве поради тормоз в училище и напрежението от състезанията. Оказва се, че Хамилтън започва да страда от депресия още в тийнейджърските си години, а освен това е бил обект на расизъм като дете...

публикувано на 14.10.24 в 12:33

Домашното насилие: Мълчанието, срамът и силата да започнеш отначало

В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" се разглежда темата за жените, избягали от домашно насилие, и предизвикателствата, с които се сблъскват след това. Въпросът е дали този акт на бягство е краят на мъките им, или началото на нови изпитания. Как тези жени изграждат нов живот от руините и на кого могат да разчитат? Нора..

обновено на 14.10.24 в 12:09
Анджелина Соренсен - Геди и Антон Митов

Антон Митов представя – Анджелина Соренсен - Геди: Смейте се често и по много

Анджелина Соренсен, наричана Геди, от 50 години живее в Сан Франциско, САЩ. Работила е като строителен инженер и клиничен психолог. Автор е на сатирични спектакли и на книгата "Връзки и развръзки", която е сборник от 22 кратки хумористични разкази за трагикомични случки, желания и връзки в живота на хората, гарнирани с неочаквани развръзки. Повечето от..

публикувано на 14.10.24 в 12:00

Геймификацията в образованието – иновация или стар познайник

Какво е "геймификация в образованието", как подобрява учебния процес и стимулира креативността на учениците – за това е разговорът в "Нашият ден" с Хелиана Велинова , която е в основата на предстоящия форум "Game Dev Day – експо и конференция". Форумът се организира за втора поредна година от Sofia Game Night и сдружение "Възможности без..

публикувано на 14.10.24 в 09:40