Кога и в какви случаи се иска право на отговор, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ доц. Георги Лозанов, медиен анализатор, преподавател във ФЖМК и бивш председател на Съвета за електронни медии (СЕМ).
„Законът предвижда, че можеш да поискаш право на отговор, ако се чувстваш засегнат от нещо, което е казано или показано в медия. Тогава ръководството на медията е длъжно да ти даде възможност да отговориш за това, което те е засегнало със същия по обем материал или текст в същото предаване, в следващото му издание. Тази обща рамка не е само в Закона за радио и телевизия, но и в Етичния кодекс на българските медии, който е подписан от по-голямата част от тях.“
Казусът БНТ
„Ако действително министърът е поискал право на отговор по установения от закона ред, определено може да се каже, че на него не му беше дадено реално право на отговор. Защото правото на отговор предполага той да бъде оставен в същия по обем време своите аргументи – защо е засегнат, кое го е засегнало и защо това, което го е засегнало не е така. А в този случай, водещата непрестанно му задаваше въпроси върху неговото изложение, което вече е друг жанр. Правото на отговор е много специфичен жанр, защото той можеше да изпрати текст и той да бъде прочетен или да отиде с текст и той самия да го прочете, и не бива по никакъв начин представител на медията да възпрепятства неговия отговор. Но, ако той е бил поканен за интервю, а не е поискал право на отговор по установения ред, тогава е логично, министърът да отговаря на въпросите, а не да ги покрива с монологично изложение. Ако имаме първата хипотеза, че министърът е поискал право на отговор, то в този случай, той може да подаде жалба през СЕМ и СЕМ трябва да санкционира медията, в случая БНТ за това, че не е дала реализация на правото на отговор. Но пак казвам, правото на отговор трябва да бъде поискано по закон с писмо до медията, в което е описано какво го е засегнало, на коя минута и т.н. Хубаво е това писмо да бъде адресирано до медията, и до СЕМ, но аз не съм много сигурен, че всички участници в този казус знаят точно какви са реалните процедури в подобни случаи.“
Неотложният журналистически жанр „пряко включване“
„Понеже става дума за Обществената телевизия, е хубаво да се знае, кое е наложило тази неотложност да прекъсва предаване, заради пресконференция на някаква партия. По закон, действително има институции, които могат да поискат прекъсване на програмата на обществените медии и те трябва да получат веднага достъп до ефир. Тази разпоредба е указателно по отношение на тези, които по закон могат да го направят, но съвсем не казва, кои не могат да поискат такова прекъсване на програмата на обществените медии. Това означава, че е въпрос на редакционна политика и независимост, медията да реши, ако нещо ѝ се струва достатъчно важно и информацията съдържа спешност, тя да информира аудиторията.
В случая с прекъсването на програмата на БНТ, заради пресконференция на една партия, беше важно БНТ да обясни защо прекъсва програмата си и каква е неотложността за излъчването на тази пресконференция. Но, още по-важно е, че за разлика от търговските медии, БНТ и БНР имат задължение по отношение на съдържанието на икономическа и политическа тематика – да спазват плурализма на гледните точки. Тоест, когато БНТ е решила, че тази пресконференция е много важна и е прекъснала програмата си, за да я излъчи, и в тази пресконференция е имало остро политическо съдържание, с агресивни тези към конкретни фигури, тогава непременно със същата спешност трябва да дадеш думата на тези, които са засегнати и то в рамките на същото предаване, веднага. Ако този плурализъм не е спазен, БНТ подлежи на санкция, не защото е прекъснала програмата си, а защото е излъчила политическо съдържание – една гледна точка, без веднага да осигури другата гледна точка. Това означава, че водещия или редакторите на прекъснатото предаване е трябвало да потърсят по телефона, например засегнатите страни от чутото на пресконференцията.
Можеха да изчакат с директното включване и после, след предаването да направят извънредно студио, в което да има водещ, да пуснат запис от пресконференцията, да потърсят засегнатите страни и коментатори. Това вече би било едно политическо предаване с всички гледни точки. Това не се получи в БНТ – прекъсването не беше поставено в необходимия контекст, въпреки изискването на закона. Хубаво е да се знае, че редакционната независимост на избора какво да пуснеш в едно предаване, попада под санкцията на плурализма."
Какво е "съдебна реформа" в контекста на предстоящия избор на главен прокурор у нас, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Борис Митов , журналист от "Свободна Европа". "Словосъчетанието "Съдебна реформа", най-общо казано, води след себе си българската правосъдна система да може да осигурява справедливост, което пък от своя страна да..
Баба Сийка Георгиева живее в радомирското село Жедна. Тя е на 83 години и все още работи – нейното лично стопанство се състои от стадо кози и овце, около 80 кокошки и петли, няколко кошера с пчели и няколко кучета. Освен това, в двора си баба Сийка e засадила овошки, сади и отглежда зеленчуци, а за зимния сезон си има и парник. Докато пасе стадото си..
С началото на Новата година Марк Зукърбърг, собственикът на Фейсбук, съобщи, че Meta – компанията майка на Facebook, прекратява програмата си за проверка на фактите от независими експерти и ще възприеме т.нар. "модел на общностни бележки". Започнаха дискусии във всички социални мрежи – до какво би довело това във времената на фалшивите новини и..
За протестите в Грузия, дори и на Коледа и Нова година, разказва от първо лице Темука Капанадзе, инженер, един от многото протестиращи в Тбилиси през последните месеци. "Отначало протестите бяха малки, а после, когато разбрахме, че искат да спрат преговорите за членството ни в ЕС, тогава голяма маса хора реагира и протестите станаха големи. Дори..
В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси в предаването "Законът и Темида". Калин Тихолов: "Притежавам наследствен имот, който е бил одържавен по време на комунизма. В средата на 50-те години на виналия век през парцела е прокаран уличен водопровод. Имотът ни е възстановен..
Какво е "съдебна реформа" в контекста на предстоящия избор на главен прокурор у нас, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Борис Митов ,..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Сборникът "Изборът на поета: Ивайло Иванов" е резултат от проведената през декември 2022 г. Национална научна конференция "Изборът на поета: 50 години от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg