Прогресът на биоинформатиката, генетиката, биотехнологиите и тъканното инженерство дават надежда, че ще можем, ако не да срутим, то поне да избутаме нататък последната бариера – смъртта.
Какво ще се случи обаче, когато доближим безсмъртието? Дали в стремежа си да се избавим от човешката участ, няма да се превърнем в нещо друго?
Стоян Ставру и Спас Керимов изследват различните възможности за постигане на безсмъртие в разговор за „Лабиринти на познанието“ дни преди събитието на Рацио „В търсене на безсмъртие“.
Редица учени, философи и мислители ни съветват да внимаваме за предупредителните знаци по пътя към безсмъртието, докато други са готови ентусиазирано да прегърнат усилването на човека и превръщането му в безсмъртна субстанция.
Иморталистите, принизяващи смъртта до технологичен проблем, пък изхождат повече от страх от смъртта отколкото от любов към живота.
„Ясно е, че дълбокото ни желание е да съхраним идентичността си, защото друго безсмъртие е безсмислено. Ако станем безсмъртни, губейки идентичността си – какъвто е разказът на източните религии – това не е добрият път“, казва Спас Керимов.
„Има и варианти на безсмъртие: биологично in situ, когато запазваме личността в тялото, или пък да премахнем монопола на тялото над личността и да мигрираме от него. Да заживеем небиологичен живот, да направим мост, по който личността да премине в друг свят, било цифров, било квантов, да пренесем „есенцията“ си на нов носител“, отбелязва Стоян Ставру.
„По пътя към безсмъртието ще се помирим със смъртта и ще го направим по по-дълга, сложна и интересна пътека от тази, която дават религиите. Технологичното помиряване със смъртта ще бъде гигантско приключение“, обобщава Спас Керимов.
Събитието „В търсене на безсмъртие“ на Рацио е на 22 юни, вторник от 19 часа на живо в кино „Кабана“.
Д-р Спас Керимов се определя като предприемач, учен, футурист, вдъхновен от науката. Той е създател и изпълнителен директор на "Принтиво", стартираща биотехнологична компания, която се занимава с 3D биопринтиране на човешки тъкани.
Той е част от The Changemakers of Bulgaria, отличен е във Forbes 30 under 30 и 40-до-40 на Дарик Радио, бил е лектор на TEDx и е определян като „най-изявена млада личност на България“ за 2019 според JCA Bulagaria.
Стоян Ставру е юрист и философ. Той е доцент в секция „Етически изседвания“ на ИФС при Българската академия на науките. Преподавател по „Биоправо“ (първият в България) и „Медицинско право“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и в Нов български университет. Той е водещ на серията подкасти Vox Nihili на Ratio, посветени на съвременните предизвикателства пред етикатаи философията.
Автор на първата книга по биоправо в България „Видения в Кутията на Пандора. Биоправо“ (2014).
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg