Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Андрей Марков:

Определянето на лимити по административен начин дискриминира пациентите

Снимка: Pixabay

Възможно ли е премахването на лимитите в болничните заведения и до какво ще доведе това?

Темата коментира в “Нашият ден“ Андрей Марковмениджър и администратор в здравеопазването с повече от 30 години опит. Бил е финансов и административен директор на болница “Света Екатерина“ и на Националния център по сърдечно-съдови заболявания. Съосновател и управител на Университетска болница "Аджибадем Сити Клиник".

“Този въпрос има много отговори. Трябва да бъдат взети предвид всички. Знаем, че инструментът, наречен “лимит“ и лимитиране на дейности, е практика, необходима тогава, когато финансово има затруднения една система.

В случая здравеопазването е с броени средства, с които може да се извършва дейност, така че когато има нужда се прибягва към лимитиране.

Андрей Марков

Това означава ограничаване или вкарване в определен обем на онова, което трябва да бъде регулирано. То е нещо много близо до бюджета. На практика бюджетите представляват лимити.

Ако искаме да разпределим едни средства, трябва да намерим начин това да се случи по един регулиран модел, по една регулирана практика.

Разбира се, че никой не харесва лимитите, така че в момента настоящият министър на здравеопазването не само търси начин да отмени или да ограничи използването на лимитите, то това е практика, която е необходимо да се случи в бъдеще.

Но обективни обстоятелства не позволяват да се случи всичко онова, което ние желаем като граждани и като потребители.

Нормалната практика означава потребителите на системата да определят къде да се насочват средствата за здраве."

Лимитите като инструмент за контрол

"Контролът не се извършва с лимитиране. На практика с него ограничаваме обема от средства, които можем да харчим.

Контролът е съвсем друга дейност и тя е необходима и наложителна от гледна точка на това да се насочват средствата по правилен начин в местата, в които има най-болезнени точки, където има най-големи проблеми и заболеваемост.

Но определянето на лимити по един административен начин не е най-доброто нещо за обществото, защото първо, това е дискриминация на пациентите.

Представете си, че сме политици и решаваме, че ще определим лимит на едни лечебни заведения в един населени места и региони. На базата на какво? Обикновено в България това се случва по един политически нездрав начин.

Контрапунктът на такова действие е следването на пациентите и на посоката, която те избират. Би следвало те да носят парите там, където това е необходимо.

Лимитирането ограничава първо пациентите, второ ограничава и лекарите в тяхното желание да лекуват."

Промяна на цените на медицински дейности

"При промяна на цени ще се промени и интересът и насочването на пациентите. Това е другият капан, който трябва да избегнем. Той може да бъде избегнат с по-широко представяне на медицински услуги и по-широко представяне на застрахователни услуги.

Не е редно да имаме само един участник във финансовата система на здравеопазването. Поради факта, че той не е в състояние да упражни достатъчно сериозен контрол и няма конкуренция. Нямаме с какво да измерваме.

Не казвам, че трябва да се ограничат здравните вноски, ние фактически сме ги увеличили. Обществото трябва да разбере, че реално плащаме много повече за здраве, отколкото отчитаме като вноски в държавната хазна в бюджета и пари, които получаваме като обществени.

Ако харчим около 8% от БВП за здраве в настоящия момент, противоречието с 5,3%, които са публични пари е ясно видимо. И това противоречие трябва да бъде разрешено. Поради факта, че солидарният модел в това противоречие е нарушен и вече не действа."

Чуйте Андрей Марков в звуковия файл.

Снимки: Личен архив, Pixabay

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Ирина Морозовская

Ирина Морозовская: Моята одеска война е обикновена

В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след като руските окупатори отново атакуваха с ракети Одеса –  най-големия  черноморски град на Украйна. Има загинали и много ранени. На 19 ноември в града беше обявен траур. Аз следя нейните..

публикувано на 23.11.24 в 08:50
адв. Елка Пороминска (вдясно) и Анелия Торошанова

Предоставяне на правна помощ от адвокат на граждани със затруднено материално положение

В рубриката "Съвети на адвоката" на "Законът и Темида" адв. Елка Пороминска , председател на Асоциацията за жените адвокати и основен консултант на предаването, разяснява предоставянето на  П РАВНА ПОМОЩ от адвокат на граждани, които са със затруднено материално положение, за защита пред съд и извън съда. В Закона за правната помощ и Гражданския..

публикувано на 22.11.24 в 13:30
д-р Орлин Колев и Анелия Торошанова

Отново конституционни ребуси

Отново конституционни ребуси... Има ли срок, в който да се избере председател на 51-вото Народно събрание? Докога може да продължи първото заседание на парламента?  Гост на "Законът и Темида" е д-р Орлин Колев – консултант на предаването, експерт по конституционно право, преподавател в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" – коментира..

публикувано на 22.11.24 в 12:40

Румен Манов: Дарителството днес изглежда като наивност, но вярвам – идват по-добри времена

В навечерието на Деня на народните будители – 1 ноември Центърът за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" към Софийския университет получи ценен дар – средновековен славянски ръкопис от края на XVI век. Дарението е направено от д-р Румен Манов, дългогодишен благодетел на центъра и всеотдаен събирач на българското културно наследство...

обновено на 22.11.24 в 12:22
Мостът на Кольо Фичето в гр. Бяла откъдето стартира двудневния воден маршрут

225 години от рождението на Колю Фичето: Национални чествания в Дряново

През 2025 г. се навършват 225 години от рождението на легендарния български майстор-строител Колю Фичето. По този повод в Дряново, родния му град, ще се проведе мащабна културна програма, която ще продължи през цялата година. За нея разказа Иван Христов, директор на Историческия музей в Дряново, в ефира на "Нашият ден". Иван Христов обясни, че..

обновено на 22.11.24 в 11:30