Дали корупцията и злоупотребите с власт са белег за упадъка на Римската империя, или са били част от нейния modus vivendi във всеки етап от съществуването ѝ било като република, принципат или доминат.
Надниквайки в богатата история на Рим, не бива да се изсушаваме да мерим с днешен аршин, т.е. да преценяваме ефективността на дадена система, в случая административната, от днешна гледна точка. Въпреки това примерите за корупция и злоупотребите с власт изглеждат напълно актуални и непроменени повече от 2 хил. години.
Кога корупционните практики минават за морално непростими и кога – не, какво се случва с налагането на Pax Romana и има ли все пак светли примери на неподкупни служители?
„Няма епизод в историята, в който римляните да не са били покварени, или ако има такъв, той е заровен в някакво дълбоко минало, толкова дълбоко, че е минало и за самите тях.
Така или иначе основната ценност на Рим е да се печелят пари, а не да си добър човек. Все пак има някакви „объркани хора“, които предпочитат да са мъже на честта и достойнството. Но историята на Рим е тоталната история на капитализма. Не в днешния му смисъл. Римският капитализъм е римският пример за способността на човека да печели пари. Това е основното и водещото за римския манталитет – да печелиш. Срамно е да не развиваш собствен бизнес.
Лесните начини за печелене на пари римляните не са смятали за достойни. Това са бизнесмени от много висока класа. Хора с невероятен нюх кой бизнес ще бъде огромен бизнес и ще им донесе огромни печалби. Те са били много по-богати от най-богатите съвременни европейци, изключваме тук олигарсите.
Това е движещото за Рим – никакви права на човека или свободи. Свободата се изразява в това да не ти се пречи да увеличаваш имуществото си“ – казва д-р Марта Методиева, наш водач из прелюбопитната история на Рим.
Марта Методиева е автор, преводач и редактор, преподавател по латински и римска литература в НБУ, НГДЕК и Софийския университет, доктор по Теория и история на културата към Институт за балканистика с Център по тракология към Българската академия на науките.
В епизода са използвани книгите: „История на частния живот в Римската империя“ на Пол Вейн, „Светът на късната античност“ на Питър Браун, Imperium на Алберто Анджела и звук от подкаста A History Of The World In 100 Objects на Би Би Си с водещ Нийл Макгрегър.
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg