Филмът – не някой конкретен, а всеки – винаги може да бъде повод за разговор. Познат, непознат, успешен или не чак толкова, чужд и най-вече български. Защо обаче го гледаме – заради визията му, заради темата и посланията в него, заради това, че просто един приятел ни го е препоръчал или заради очакванията, които имаме към киното въобще? Въпрос, който води до друг такъв, не по-малко важен: как гледаме на един филм – като на комерсиален продукт или като на културна ценност?
Оказва се, че „или“ често, в повечето случаи, даже почти винаги може да бъде „и“. В природата на киното подобно противопоставяне се размива, защото неговата изначална идея е да предаде историята през авторския поглед и тя да достигне до комерсиален успех. Да привлече максимален брой зрители, да ги задържи и да ги ангажира. Неслучайно според артистичния директор на кинофестивала в Кан Тиери Фремо тайната се крие в постигането на златното сечение – създаването на авторско кино за широката публика.
Синергията между стойностна тема, силно изграден сюжет на сценарно и кинематографично ниво – с интерсна фабула и герои с дълбоки философски послания, органичното присъствие на актьорския състав и осъзнатите внушения води до успех. Филмът, който притежава тези качества и държи на печалба, но не цели само нея, прави добро впечатление както у зрителите, така и у критиката.
Проф. д.н. Любомир Халачев смята, че на филма трябва да се гледа като на нещо, което ни забавлява, поучава, възпитава и ни прави по-добри. Зрителите трябва да търсят това в него, а кинаджийте трябва да го създават, съзнавайки тези търсения.
Преподавателят от НАТФИЗ, с дългогодишен опит в българското кино, беше един от участниците в международната конференция на асоциация „Академика 21“, която попита именно това – филмът културна ценност ли е, или е комерсиален продукт. В нея участваха хора, които добре познават българското и световно кино, преподават го, създават го и говорят за него. И стигнаха до извода, че филмът е и двете.
В „Какво се случва“ проф. Халачев и Боряна Матеева, кинокритик, преподавател в НБУ и също участник в конференцията, споделиха своето мнение по темата. Те я разгърнаха в посока на качествата на един филм, мястото на България на световната карта на киното, значението, което имат за авторите филмовите фестивали като този в Кан и следата, която българското кино оставя в тях – пример за това е селектираният в категорията „Особен поглед“ филм на Весела Казакова и Мина Милева „Women do cry“, успехът на родна почва, който постигнаха филмови продукции като „Голата истина за група „Жигули“ и „Порталът“, нуждата от повече комедии, които да притежават социални сондажи и внушения, анимационни филми и детско кино като елементи в българския кинопейзаж, както и необходимостта от промени в Закона за филмовата индустрия.
Най-същественото послание, което те смятат обаче, че е важно да достигне до публиката и хората, които правят кино, обичат го и го гледат, е, че във века на аудиовизията, в който седмото изкуство задава модели, тревожи, вълнува, кара те да мислиш и ти дава колективно изживяване, трябва разговорите за него да се върнат на територията му и да се повдигнат повече въпроси за мисията на киното, обърнато към публиката, а именно – какви филми трябва се правят и какви теми трябва да разискват те.
Чуйте всичко това в звуковия файл.
Изложба живопис открива в галерия "Нюанс" известният художник и преподавател в НХА Бисер Лазаров. Вернисажът е на 15 април от 18 до 20 часа, а експозицията ще остане в галерията до 11 май . Присъства един мой сантимент, свързан с моя стара любов към литературните течения на хедонизма и бохемството, чиито прекрасни представители са Оскар Уайлд и..
"Какво може да направи един биограф, вече разказал живота на Владимир Димитров-Майстора, на Алеко Константинов-Щастливеца, на Илия Бешков? Как какво – да ни разкаже и своя живот. Книгата "Чакай и се надявай" ни връща в едно време на надежди, на устреми, на жажда за знание и съзидание. Но и на трудности, чието преодоляване е стимул за всеки от нас,..
Новата книга "Дарбата на душата" на един от най-добрите регресионни терапевти в България – Яна Аврамова-Атанасова е продължението, което мнозина очакваха. След като ни въведе в света на регресията и невидимите измерения на съществуването, авторката на книгата "Регресия" сега ни повежда още по-дълбоко – към самата същност на човешката душа и нейните..
Изложбата "Аз, художникът" , посветена на 90 годишнината от рождението на Стефан Гацев (1935–1986), пресъздава хронологично творческия му път. Завършил първия випуск на Художествената гимназия, а след това "Живопис" в Националната художествена академия при проф. Илия Петров и "Декоративно-монументални изкуства" в ателието на проф. Георги..
"Йокута" e името на новата изложба на Нора Ампова. Заглавието идва от шведската дума gökotta – копнежът да се събудиш рано, за да чуеш първата песен на птиците. Това северно понятие става концептуална рамка за произведенията, чрез които художничката изследва връзката между човек и природа, памет и лична метаморфоза. Водена от копнеж по..
Една от гостоприемните и атрактивни точки в маршрута на "Семейно радио" застава в актуалния ефир с пожара в Националната гимназия по приложни изкуства..
Изложбата "На тяхно място" е социално изследване на Владимир Карамазов за свободата като човешко право, което движи света. В основата на идеята е..
Под името "Тънки намеци – късо кино с подтекст" ще бъдат прожектирани късометражни филми. Премиерно ще бъде представен българският филм "Божоле" на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg