Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Емануел Мутафов: От древна Месемврия до Константинопол

Снимка: БГНЕС

Маршрутът древна Месемврия – Констинтинопол е знаков, но и трудно осъществим в Античността. Дни наред е трябвало да се пътува, за да се направи тази връзка. Какво е значението на Несебър (Месемврия) днес за България и Света?

Проф. Емануел МутафовТемата коментира в “Нашият ден“ проф. Емануел Мутафов, византолог, преводач, професор по средновековно и възрожденско изкуство, директор на Института за изследване на изкуствата при БАН.

Значението на Несебър

“Средновековната и късно средновековна Месемврия е уникално място, което е в непосредствена близост до Константинопол. Но е и достатъчно отделено, за да се експериментира в него.

Връзките са много активни още от времето на Античността. Градът е комуникативен, богат и привлекателен за търговци, майстори и учители.

Църковното строителство е интензивно през Средновековието, събират се светини, поръчват се качествени икони.


След падането на Цариград в ръцете на османските турци много аристократи мигрират в Месемврия. Надявайки се да дочакат освобождението на Константинопол и да се завърнат в домовете си.

Това създава условия за поддържане на Православието и за съхранение на средновековните традиции в изкуството и културата.

Към средата на XVI в. местното население е ангажирано със строителство на гемии за османския флот в резултат, на което се ползва с известни привилегии пред Портата.

Най-вече заради верската принадлежност на населението на Месемврия, към Вселенската патриаршия, голяма част гърците се изселват от Несебър в Гърция през 1925 г.

Според изселническата легенда в бъчви за вино те взимат и част от ценностите, съхранявани в църквите на родния им град. Сред тях са мощите на Св. Модес, Св. Стефан, Св. Евпъл, Св. Теодор Хирон, Св. Теодор Стратилат. До 2019 г. те са били крити в домовете на потомците на изселниците от Несебър в новото им село Нова Месемврия близо до Солун. Те вече са изложени в църквата “Успение Богородично“ в селото до Солун. Този факт е обезпокоителен, тъй като споменатите артефакти са изнасяни от българска територия.

Как е редно да се решат споровете за изнасяне на артефакти

За този род престъпления има определена давност според международното законодателство. Смятам, че този проблем никога да бъде решен. Когато говорим специално за ръкописите, а и други ценности, които нашата армия изнася от Северна Гърция и се съхраняват в български сбирки в Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“, Националния исторически музей, Археологическия музей.

Те вече са повече от 100 г в България, ние сме проливали кръв за тях и са част от българската история. Но тъй като в моята битност като преводач, особено в разговорите на четири очи и на най-високо ниво, винаги гръцките политици поставят този въпрос, просто давам един аргумент на нашите политици да казват, че и от България и то в мирно време са изнасяни подобни артефакти. Това е част от нашата сложна балканска история и трябва да се забрави това, което се е случвало. Просто да се радваме на това, което притежаваме и да има свободен достъп на изследователи до двете страни на границата.

Разговора можете да чуете от звуковия файл.

Снимки: БГНЕС, Венета Николова, Уикипедия, проф. Емануел Мутафов



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Мария Ландова

Дистопиите на Мария Ландова

В галерия "Стубел" беше открита изложбата от рисунки и принтове на художничката Мария Ландова "Пещерата на Платон". Тя е автор на мозайки и витражи на публични сгради, както и на илюстрации за печата. Има самостоятелни и участва в групови изложби, сред които в галерия "Дебют“, "Depo“ и "Шипка 6“. Член е на СБХ и СБЖ. Пише текстове за визуални изкуства..

публикувано на 20.03.25 в 17:33
Мария Липискова

Памет за Мария Липискова

На 53 години ни напусна поетесата и преводачка Мария Липискова.  Тя е завършила "Българска филология“ в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" и магистратура "Библиотечно-информационни науки и  културна политика" в СУ "Св. Климент Охридски". Публикува поезия и литературна критика във в. "Капитал Light", "Сега", "Стършел", "Литературен..

публикувано на 20.03.25 в 16:36
Национална награда за поезия

Утре се връчва Националната награда за поезия "Иван Николов"

Утре Националната награда за поезия "Иван Николов" ще бъде връчена на тържествена церемония в галерия "Димитър Георгиев", Пловдив, от 18:00 часа .  На следващия ден за първи път ще има дискусия с победителя в конкурса, номинираните, литератори и читатели в Драматичния театър "Н. О. Масалитинов".  В късия списък за Наградата след селекция от..

публикувано на 20.03.25 в 16:30

Българското участие на Международния панаир на детската книга в Болоня

За трета поредна година България ще участва на Международния панаир на детската книга в Болоня. Форумът е огромен, присъстват хиляди издатели, илюстратори, писатели – обхваща целия свят на детската книга. В студиото на "Какво се случва" организаторът на нашето представяне Венка Рагина, председател на асоциация "Култура и книжовност", художникът и..

публикувано на 20.03.25 в 16:20

Цвета Софрониева и кръстът на сцената

Писателката Цвета Софрониева по образование e физик и доктор на философските науки. Пише на български, немски и английски поезия, проза, есета и театрални текстове, като е издала над двадесет книги. Носител е на наградите за поезия "Адалберт фон Шамисо" и "Клиф Бекър". Превеждана е на над 20 езика. През 2009 г. Шантал Райт печели наградата "ПЕН..

публикувано на 20.03.25 в 15:01