В националната гражданска инициатива “ЗА истинска детска болница“ настоява проектът за изграждане на Национална детска болница да бъде рестартиран с ново задание и прозрачен международен конкурс.
Избор на строител при ясни критерии за качество и анализ на потребностите на детското здравеопазване. Исканията бяха отправени към президента Румен Радев и служебното правителство в деня, когато изтече една година от поредните празни обещания, че ще бъде построена изцяло нова детска болница.
Нужен ли е рестарт на проекта за Национална детска болница и приключват ли съгласувателните процедури?
Темата коментира в “Нашият ден“ инж. Иван Алексиев, изпълнителен директор на Здравна инвестиционна компания за детска болница ЕАД.
“Дали да има рестарт на проекта за Нова национална детска болница това е решение трябва да бъде на правителствено ниво. Това не може да бъде моя оценка.
Един рестарт означава отново дългогодишен период на неясноти и отдалечаване от възможността да се създаде нещо.
От “ЗА истинска детска болница“ твърдят, че договорът за реконструкция на стария строеж е “правен абсурд“. Според становище на МРРБ съществуващата конструкция няма постоянен градоустройствен статут в действащия от 2011 г. подробен устройствен план и де факто е предвиден за премахване. Проектите и разрешението за строеж не могат да бъдат одобрени и договорът е нищожен.
Многократно сме разглеждали този въпрос. На практика всички тези неща са изключително перифразирани и неверни - казва инж. Алексиев.
Каква е истината?! Съществуващата сграда е абсолютно законно съществуваща в грубия строеж. Изградила я е държавата със строителни разрешения, с цялата налична документация.
Като строи държавата е строила и със строителни разрешения. Факт е, че 2011 г., когато Столична община е процедирала по подробния устройствен план, не е нанесла сградата. Но това не означава, че тя не съществува. Тя си има документи и е описана в актовете за държавна собственост, отразена е в кадастъра. И единственото, което в такива случаи се прави, това не е първата процедура, се нанася в този градоустройствен план.
Това не означава, че като не е отразена е предвидена за събаряне. Може всеки професионалист, който се занимава с тази тема, да бъде попитан за това.
Администрацията на Министерство на здравеопазването е подготвило договора, той е подготвен от юристи, хора, които се занимават с държавна собственост.
Нещо, което го има в акт за държавна собственост е законно съществуващо. Няма как държавата да притежава нещо, да е описано като собственост, но понеже някой по някакъв начин не го е отразил в план да се оспорва. В момента това ни е процедурата – да бъде нанесено. Това е нещо елементарно.
Какво ще разреши включването в този подробен устройствен план
Това отпушва целия проект. Процедурата е такава – има градоустройствен план, на база на него се издава виза, на база на тази виза се извършва проектиране. Ние в момента нямаме допусната градоустройствена процедура.
Разработваме два идейни проекта, защото не сме сигурни какво точно ще ни допуснат и нямаме потвърждение. Какво и да си говорим на тези срещи-разговори. Всеки път съм молил на тях да се водят протоколи. Винаги съм искал да се чуе кой какво казва и какво обещава и какво се предприема като действие.
Това ли е последната съгласувателна процедура
Да, за да може след нея, защото ние сме направили този график и договора, за който споменахте. Договорът, започва да тече с визата. Защото, когато имаме виза, визата оказва начин на застрояване. На база на оказания начин на застрояване архитектите вече могат да работят заедно с технолозите, за да могат да навлязат в подробности в проекта.
Защото ние в момента местим едни обеми. Навлезли сме много сериозно в анализите – какво трябва и какво не трябва, след като специалисти медици са си казали мнения и изискванията. Всичко това трябва до поберем на определена квадратура, височини и площ. А това в момента е практически блокирано, за да навлезем в следващия етап.“
Чуйте инж. Иван Алексиев в звуковия файл.
В рубриката "Разговорът" разговаряхме с арх. Ивайло Захариев от Българската асоциация за термално наследство. Темата на разговора е първата карта на минералните бани в България , липсата на стратегия за развитието на този ценен ресурс и бъдещата визия за термалното наследство у нас. Арх. Захариев подчертава, че към момента държавата не..
В навечерието на 152-рата годишнина от обесването на Васил Иванов Кунчев - Левски прозвучават откъси от радиоефира на "Terra Култура" от последното десетилетие – за делото и личността на Апостола на свободата. "Историческият образ на Апостола е завещан на днешните поколения, както и отговорността, с която тръгва към Голгота", казва през..
В рубриката "Епизоди от живота" представяме една вдъхновяваща инициатива, която цели да осигури подкрепа и социализация за деца и лица с увреждания. В Стара Загора, на улица Венера 9, в квартал Малък Железник, започна дейност творческа работилница, създадена по инициатива на сдружение "Заедно с теб можем". Създателят и председател на..
Комуникационната индустрия позволява много широк обхват от най-различни комуникационни форми – от съвсем стандартните материали, интервюта, статии, до всякакви по-странни и по-нетрадиционни идеи, творчески концепции, клипове, картини. На комуникацията това ѝ е хубавото, че умее да обединява от алгоритмичния стратегически подход до изумително богати..
Как едно съобщение в телевизия за това, че Делян Пеевски "вади средства" и ще спаси българските щанги, може да наруши Закона за радио и телевизия (ЗРТ), коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Жана Попова, преподавателка във ФЖМК на СУ "Св. Климент Охридски". Какво не му е наред на съобщението, като жанр и съдържание "Няколко..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
Режисьорът и създател на една от най-успешните театрални формации "Кредо" Нина Димитрова е навъртяла стотици хиляди километри с турнета и фестивали по..
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg