Вековните връзки между Светия престол и България, спомени за българската културна офанзива по света от миналия век и част от спасеното културно наследство на 2700 страници в сборника „Изчезващата памет“ от проф. Аксиния Джурова.
Темата коментира в “Нашият ден“ проф. Аксиния Джурова.
“Връзките между Ватикана и България започват преди около 1200 г. Трябва да се върнем някъде назад към IX в., когато българите приемат християнството. Витае много голяма митология около това какво е Ватиканската библиотека, секретният архив. Ще дам малко предистория, за да обясня нещата. Има две институции, в които обикновено българските учени работят. Едната е Секретният архив на Ватикана, другата е Ватиканската апостолическа библиотека.
Започнах работа още през 1976 г., благодарение на това, че проф. Иван Дуйчев, който още в 1930-1937 г. учи във Ватикана и завършва школата по палеография и дипломатика към Секретния архив на Ватикана. Той успя да вкара една група учени, между които Илчо Димитров, Александър Фол, Йохана Списаревска, а след това моя милост, Красимир Станчев, Божидар Димитров – успя да ни вкара с препоръка, тъй като не можеше тогава да се отиде на работа в тези две институции без препоръка.
От 13 век папите обитават Ватикана до базиликата “Сан Пиетро“. Преди това те са били в Латерана до базиликата “Сан Джовани“, която е църквата на епископа на Рим. Там първоначално е било и архивохранилището, библиотеката на Секретния архив. Днешната Ватиканска апостолическа библиотека се помещава в сградата, построена през XVI във Ватикана. И двете библиотеки, въпреки че са много тясно свързани с историята на Ватикана, се различават по статута, т.е. кой има право да работи в едната и в другата библиотека.
Какво е Секретният архив – до 1880 г. Секретният архив не е бил достъпен за учени.
След което при папа Лъв XIII той се отваря. От 1924 г. всеки папа решава кой понтификат да разкрие, т.е. каква давност да даде на материалите, които се намират там.
Дали 50, 60 или 70 години да имаме достъп до тези материали.
В Секретния архив са сведенията за бурния IХ в. и борбата на Цариградската църква за приелите наскоро християнството славяни и българи. За разменени писма и пратеничества.
За интензивни връзки на Ватикана с България и по време на Четвъртия кръстоносен поход. За действията на Католическата църква срещу протестантите. За засилването на разпространението на католическата вяра по българските земи, благодарение на дейността на Петър Богдан.
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
В първия тритомник от документалната поредица "Изчезващата памет: Срещи по пътя" проф. д-р Аксиния Джурова е включила спомени за лични срещи и знакови събития от културния живот на България от 60-те години насам в контекста на световната артистична среда и изкуствознание. В изобилието от интересни факти, снимки, документи, интервюта е вплетен нейният откровен прочит на времето с отговорността и... "желанието да съм част от вечната битка за паметта - зов да не се разрушават мостовете, през които тя преминава за поколенията."
Трите тома съдържат материали за "погледа отвън", т.е. впечатления на чужденци, посетили страната ни, както и на български творци, които са се реализирали в чужбина, но не са прекъснали връзката с родината си. Сред тях са представители на Ватиканските институции и на православното духовенство, философи, изкуствоведи, професори от чужди университети като Умберто Еко, Милорад Павич, Цветан Тодоров, Дора Валие, Дмитрий С. Лихачов, Едвард Станкевич, сър Стивън Рънсиман, Робърт Браунинг, Роже Бернар, Николаос Муцопулос, Александър Младенович, Пиер Рестани и още много други - общо над 40.
В следващите книги от поредицата "Изчезващата памет: Срещи по пътя" са включени лични срещи и разговори с български художници от периода между двете световни войни до днес. "Да се върнеш назад днес, е като че ли по-оптимистично, отколкото да се опиташ да проникнеш в бъдещето. 60-те години на XX век се оказаха години на просперитет. Промениха ли се художниците коренно след премахването на идеологическата нормативност?", пише с тревога проф. д-р Аксиния Джурова и провокира днешния рефлекс за самооценка...
Новото издание на най-предпочитаната книга за Хелоуин "Голяма книга на духовете" излиза в интригуващ том, който обединява таланта на норвежкия писател Том Егеланд - един от най-четените писатели днес и красивите цветни илюстрации на големия илюстратор на книги Мариус Ренберг. "Поглеждали ли сте всяка вечер преди лягане под леглото, за да сте..
Галерия "Астри" по неписана традиция представя новата изложба на художника Евгени Колев. Тя е назована лаконично "Живопис" и съдържа 21 картини, подредени и представени в хронологичен ред от самия художник. Творбите на този артист рязко се отделят от съвременната художествена сцена – технически съвършени в многослойната си живописна техника – те..
Поет и градинар, Захари Захариев (1989-2024) напусна твърде рано този свят, но поне успя да види втората си книга "Дзен пиян" отпечатана това лято. Той е завършил философия в Софийския университет. Първата му стихосбирка се нарича "Наръчник за митологизиране на града", 2017. На представянето на 1 ноември в ТР "Сфумато" за "Дзен пиян" ще говорят..
Излезе дългоочакваното ново издание на сборника с пиеси на Йожен Йонеско " Носорог. Плешивата певица и други пиеси " в превод на Бояна Петрова. "Плешивата певица“, "Носорог“, "Столовете“, "Урокът“ и "Кралят умира“, събрани в настоящото издание, са без съмнение най-знаменитите и влиятелни пиеси на Йонеско – родоначалник на театъра на абсурда и негов..
Приоритетните дейности на Българския културен институт във Варшава са свързани с подкрепа на двустранните партньорства и обмен на идеи, като институтът редовно организира културни и артсъбития в полза на по-доброто взаимно опознаване и разбиране на България и Полша и техните два народа. В навечерието на Деня на будителите в галерията на..
105 години от създаването си празнува Общинският драматичен театър "Боян Дановски" в Перник. Театърът е създаден през 1919 година под името..
Столичната галерия за модерно градско изкуство "Риволи" открива втората си изложба "Поколение ботокс" на 31 октомври от 18.00 ч. Експозицията..
След Световния ден на инсулта в Lege Artis разговаряме за съвременните възможности за овладяване на инсулта с доц. Росен Калпачки , началник на Клиниката..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg