Името на селото е славянско, произлязло от наименованието на храста трън. Разположено е по дължина на левия бряг на р. Скът на 6 км от общинския си център Бяла Слатина. Районът около Търнава е богат на праисторически, тракийски и антични селища. В поречието на рекичката Грезница, която е ляв приток на р. Скът, се намират останките на селища от медно-каменната, бронзовата и желязната епохи.
Днешното село Търнава е основано с това си име още през Средновековието. Заварено е в края на XIV в. с днешното си име.
Учебното дело в Търнава е започнало в 1837 г. с пръв учител поп Иван, който е обучавал момчетата у дома си. След това обучението на учениците продължило в землянка, а по-късно в наети частни къщи. През 1872 година хората от селото си изградили първата училищна сграда. През 1885 г. започнали да строят църква, а от 1898 стартирала и читалищната им дейност. По-късно ученолюбивите търнавчани построяват цели три училищни сгради – първо две начални, а след това и прогимназиална.
Днес Търнава е най-голямото село в общината. Впечатляват чистите улици, боядисаните бордюри на тротоарите, подържаните паркове, красивите сгради на читалището и църквата в центъра. Още за селото и хората му ще разберете в звуковия файл.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg