„Как, Шаляпин при теб? Да, концерт на Шаляпин, възпроизвеждан от моя народен „Телефункен“ – това гласи текстът на една реклама от 40-те години на ХХ в. Днес дотолкова сме приели радиото за даденост, че не си даваме сметка какво революционно откритие е било изнамирането му.
От златните години на радиоразпръскването – 30 до 50-те години на 20 век е минало много време, но и тогава са се правели прогнози, че възможността да слушаме Шаляпин у дома ще доведе до отлив от концертните зали, което не се е случило.
Днес имаме възможност да присъстваме виртуално на изпълнения на Берлинската филхармония, Метрополитън опера, Миланската скала и десетки други големи музикални сцени. Да присъстваме по пантофи и пижами на майсторски класове и открити репетиции, да слушаме различни интерпретации на творчеството на Шуман, Шуберт и Шостакович. Въпросът за бъдещето на класическата музика отново е на дневен ред. Очевидно е, че няма да спрем да ходим на концерти, но връзката между музикантите и публиката се променя. Ще се наложи ли на класическата музика да се адаптира към новите реалности?
На този въпрос е посветено едно събитие, организирано съвместно от Унгарския културен институт и Ratio, което ще се излъчва на 27 май в рамките на „Дискусии за наука и култура (ДНК)“ и Софийски музикални седмици.
Лектор на събитието е Балаж Бьорьоц, унгарски фотограф и дизайнер. Основател на Студио Пилвакс в Париж (2008), което въвежда нов стандарт в естетиката за брандиране на класическите музиканти и бързо се превръща в уважавано студио в тази област.
През последните 13 години Бьорьоц работи с класически музиканти, оркестри и музикални фестивали в Европа и САЩ като филмов деец, дизайнер и комуникационен консултант.
За събитието на прекрасен български разказва Сандра Мишкеди, директор на Унгарския културен институт в София:
Променят се не само навиците ни за слушане, променя се и образованието. Какви специфични предизвикателства отправи голямото затваряне пред преподаването на ученици и студенти, които, се оказаха подготвени за този тип общуване. Чуйте с доц. д-р Елена Дикова.
И в други издания на предаването е ставало въпрос, че преобладаващият академичен модел STEM, който включва точни науки, технологии икономика и математика се разширява и обхваща изкуствата, новото съкращение на английски STEAM можем да преведем като „пар“а и се смята, че от този интердисциплинарен подход ще излезе следващото голямо нещо.
Говорим за това с диригента и музикален теоретик Иван Янакиев.
Елена Дикова завършва СМУ „Любомир Пипков“ в класа на проф. Милена Куртева. Дипломира се в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в класа на проф. Антон Диков и е доктор по музикознание и музикално изкуство.
Специализира в курсове и майсторски класове във Франция при проф. Джей Готлиб и проф. Оливие Гардон във Франция. През 1997 г. завършва публичен курс по интерпретация при проф. Доминик Мерле във Флен, Франция. Концертира активно като солист и камерен изпълнител както в България, така и в редица европейски държави като Франция, Австрия, Италия, Чехия, Словакия, Сев. Македония, Унгария и Сингапур. Била е солист на много български оркестри. Елена Дикова е доцент в катедра Пиано на НМА и преподавател в НМУ. Била е член на различни журита в международни конкурси за пианисти.
Иван Янакиев е диригент и музикален теоретик. Дипломира се в Националната музикална академия в гр. София със специалност Оперно-симфонично дирижиране, като продължава обучението си на майсторските класове на проф. Урош Лайовиц Виенското висше училище по музика и сценични изкуства). През 2013 г. Янакиев създава Камерен оркестър 432 в гр. София, в който той експериментира с настройването на инструментите, като употребява концертния строй а1 = 432 Hz вместо стандартизирания 440 Hz. С този състав е награден с приза „Музикант на годината“ 2015 в категория „Дебют“ на предаването „Алегро виваче“ (програма „Хоризонт“, БНР).
Като гост-диригент Янакиев е работил с редица оркестри у нас и в Европа. През октомври 2020 г. той защитава докторат по специалност Теория на музиката в Института за изследване на изкуствата на Българската академия на науките.
Автор е на 13 статии и на две студии. В първата си студия „Връзката между езика и новата музика“ (2019) разглежда паралели между лингвистиката и музикалната теория, а във втората – „Математически принципи в полза на музикалната теория и практика“ (издадена от Cambridge Scholars Publishing, London през 2020 г.) д-р Янакиев разглежда съответствия между няколко математически принципа и техните отражения в музикалната теория. В края на месец февруари 2021 г. излязоха от печат две негови монографии – „Концертния строй а1 = 432 Hz“ и „Микрохроматичната музика през XX и XXI век. Теория и практика“.
На 17 юни беше приет Регламент за възстановяване на природата – Nature restoration law . България подкрепя регламента от самото начало на обсъждането му преди 2 години. Това е първият по рода си регламент за ЕС за възстановяване на природата, а целта му е да се въведат мерки за възстановяване на поне 20% от сухоземните и морските територии..
Ненасилствената комуникация, известна още като "език на сърцето", "състрадателен език", "жирафски език" е модел на общуване, който позволява да се свързваме със себе си и с другите, разбирайки и откликвайки на емоционалните си потребности. Прилагането му в личния живот, деловите взаимоотношения и особено в сфери като образованието дава забележителни..
"Лингвистиката прави много мостове, между които и този компютър - човек, ние говорим за едно семейство от науки, които се развиват от няколко хиляди години, като математическата лингвистика се занимава с изучаването на езика, като част от света и действителността. Лингвистиката е наука, която отговаря на въпроси като – как е възникнал..
В Аулата на СУ "Св. Климент Охридски" се състоя научнопопулярна лекция на тема "Изследване на слънчевата система" на проф. Андрю Коутс – физик от Университетския колеж в Лондон, Великобритания. Лекцията е част от четвъртото издание на фестивала "Ало, космос! Говори България", организиран от Атлантическия клуб, Софийския университет, Българска академия..
Преди 30 години и у нас стартира Програмата на Спешъл Олимпикс. От тогава хората с интелектуални затруднения в България имат възможност целогодишно да спортуват и да се състезават в различни спортове. Многобройни са успехите на нашите атлети от различни състезания. В началото на м. юни женският ни отбор победи отборите на Сърбия, Босна и Херцеговина..
Младата водеща на "Музикална шарения" по програма "Хоризонт" на БНР Стиляна Алексиева завършва начално образование в 109 ОУ "Христо Смирненски", а средно в..
Международният ден за борба с диабета се отбелязва всяка година на 27 юни. Този важен ден е създаден за първи път през 1991 г. от Международната..
Носителят на шест статуетки и 12 номинации на наградата "Грами" Джейкъб Колиър – мултиинструменталист, изпълнител, автор на песни и продуцент ще излезе на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg