Дворът на кирилицата в Плиска – този дом на кирилските букви и тяхната история – е създаден не от държавна институция или организация, а от един арменец – Карен Алексaнян – установил се в България и научил много за историята ни. С лични средства той закупува около 8000 кв. м земя, наема строители, архитекти, български и чуждестранни художници и те започват да осъществяват идеите му. С много усилия и вдъхновение празната поляна в покрайнините на Плиска се превръща в едно необикновено място, приканващо съвременните хора от всички народности, използвали и използващи кирилската писменост, да се преклонят пред нейните основатели и пред творците, които са я увековечили.
Дворът на кирилицата в Плиска и тази година посреща гости с тържествена програма по случай празника. За единствения в света музей, посветен на кирилицата, експонатите, които могат да се видят в него, и тържествената програма – разказва в "Нашият ден" Карен Алексанян, създател на музея:
"Кирилските букви се завръщат у дома, след като са дарили светлина и познание на една значителна част от човечеството. Не е толкова важно как се роди идеята – то сигурно е от Господ! Важното е, че музеят съществува и то на точното правилно място – в старопрестолна Плиска. Мястото, където е родена Кирилицата. За да покажем на целия свят, че Кирилицата е български културен феномен, създаден в България."
Повече за музея в звуковия файл.
Музеят “Двор на кирилицата” е организиран в две свързани едно с друго пространства:
Входната порта въвежда към Буквите – мястото, където са разположени внушителните скулптури (ръчно резбовани от камък) на кирилските букви пред погледите на три емблематични фигури – на светите братя Кирил и Методий и на св. Борис I – Михаил, царя покръстител на българския народ. Вляво от скулптурата му е изграден малък параклис, носещ неговото име. До параклиса се издига камък с кръст – традиционният арменски “хачкар”, “поставен за прослава на българския народ послучай 1150 години от покръстването” от сем. Алексанян.
През картинната галерия, разказваща с образи историята на покръстването и създаването на кирилицата, се прехожда към Крепостта – символ на защита и съхранение на българщината и писмеността. Това е автентична каменна сграда с кула и бойници, а двете огромни зали на първия и втория ѝ етаж са приютили най-значимото от историята на кирилицата и България.
Пред Крепостта е разположена уникална Алея на писателите, на която ще са представени творци от национални култури и религии, писали и пишещи на кирилица. Тя беше тържествено открита на 1 ноември 2017 г. с бюст-паметника на българския и световния поет Пейо Яворов и постепенно се запълва. Своето достойно място на Алеята ще заемат 80 писатели от различни народности.
Специално място е отделено и на автори, които са създавали на кирилица и книги за деца. Върху единия от каменните зидове, ограждащи Алеята, на 27 юли 2017 г. бяха поставени 14 барелефа на творци от 10 националности, които ще се допълват във времето .
Васил Славов е роден в София, където през 1989 г. излиза първата му стихосбирка "Спомен за потоп". Тогава заминава за САЩ, за да специализира след английската филология в Софийския университет литература, литературна критика и творческо писане и остава там. Вече е публикувал поезия, преводи и критически текстове в различни литературни издания у нас –..
Известният ни скулптор живее във Франция, но винаги се представя като български артист. Почти всяка година той има изложба у нас, но този път представя изкуството си на софийската публика в две изложби – в галерия "Мисията" и в НДК, а след това с експозиции във Варна и Перник. Идеята за това мащабно представяне е на Албена Ненкова, която инициира и..
Думата театър обозначава толкова различни видове сценични изкуства, че увлечени от актуалната информация, понякога забравяме да подчертаем спецификите, които се крият зад разни сцени и програми. Една от различните по своя характер платформи е " Театър+ " на Народния театър "Иван Вазов", която преди броени дни срещна първата си публиката с шесто..
За книгоиздаването като мисия, за силата на думите и за стремежа към историческата истина – разговор в "Нашият ден" с Манол Пейков – издател, преводач, общественик и политик, член на Комисията за култура и медии в Народното събрание. Пейков споделя, че дълги години като книгоиздател е бил фокусиран главно върху художествената литература, но..
Миглена Дикова-Миланова – преподавател по български език и култура в Университета в Гент, бе поканена това лято да твори на Фарьорските острови в програмата на резиденцията на Съвета на творците от Фарьорските острови – LISA. "Малкото селце Тьорнувик (Tjørnuvík), разположено в областта Sunda kommuna, северно на територията на най-големия остров от..
На днешния 18 септември в Българския фармацевтичен съюз се проведе пресконференция по повод приетия на първо четене в парламента проект на Закона за..
Документалният филм на Светлозар Георгиев "Урок по летене" разказва за създаването на българо-японския спектакъл "История за чайка и банда котараци" по..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg