Каква е медийната система, журналистическата култура и какво е подмяна в политиката и журналистиката у нас, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Димитър Вацов, професор по философия и главен редактор на списание „Критика и хуманизъм“.
Падна известна част от медийната хегемония, възлизаща от правителството. Тя беше много мощна в предишните години, а сега сякаш свободата се опитва да избуява. Разрушаването на тази медийна хегемония започна с протестите миналото лято, когато се появиха контраправителствени интерпретации. Те се появиха в някои маргинални медии и предавания, докато останалите национали телевизии – дали заради автоцензура или заради външен натиск – бяха силно проправителствени и предлагаха само една гледна точка. Сега това сякаш се променя и се вижда известно освобождаване на публичността през различни гласове.
Качеството на журналистиката и тоталитарните рефлекси
„Изказването на министър Бойко Рашков за журналистите от bTV е наистина недопустимо и е тоталитарен рефлекс, но в същото време, докато водещите концентрираха „огъня“ само в една точка, ние, като аудитория, в голяма степен не получихме никаква информация по други теми от това интервю. Това попречи той да разгърне тезата си за нещата, които иска да свърши. За съжаление водещите телевизионни журналисти на сутрешните блокове, на „Панорама“, са твърде конформни в момента към всички говорители, пазят се от вземане на позиция, изчакват бъдещето и си пазят местата. Когато журналистите се чувстват под заплаха от санкции от страна на политическия елит, а политическият елит в момента не е стабилен – не се знае кой ще управлява в бъдеще, т.е. откъде ще дойде жегата, в такъв момент тези журналисти се снишават и това също е тоталитарен рефлекс. Пазят се и или не задават неудобни въпроси, или преекспонират един неудобен въпрос, като по този начин пречат да се проведе нормален разговор.“
Съдебната система и медиите
„Съдебната система и медиите трябва да са като скачени съдове – да работят заедно. Би трябвало съдебната система да е тази, която гарантира коя информация е факт, a кое твърдение е клевета. Нашата съдебна система не работи, а прокуратурата действа изцяло избирателно и само медийно, защото няма никакви реални успехи, дори и по специално избраните от нея поръчкови дела за хора, които трябва да бъдат преследвани съдебнo, пак няма осъдени. Единственото, което прокуратурата има, е медийно изтърбушване на бизнеси и политици. Когато нямаме тази финална гарантност на съдебната система, тогава неизбежно медиите са застрашени. В този смисъл подобряването на медийната среда е пряко зависимо от реформата с правосъдната система и най-вече на прокуратурата, която е язвата на българската съдебна система.“
Езикът на подмяната
„Днес езикът, с който се говори, е свръхразмит. Дори за прокуратурата не е случайно, че в тази ситуация на криза на достоверността прокуратурата излиза с някакви данни по отношение на руския шпионаж в България, т.е. активизира една националистическа реторика, при положение че тя продължава да мълчи за кюлчетата, пачките, записите и т.н. А ГЕРБ, чувствайки се в отбранителна позиция, използват агресивна атака с всички реторически средства. А да се прекъсват телевизионни програми, за да се включва брифинг на ГЕРБ, абсолютно не е редно. Този слугинаж, при който джипката на Бойко Борисов беше в ефир по всяко време, е крайно време да спре, но няма да спре толкова лесно, защото има наследени лоялност и страхове."
Подслушванията и медиите
„Работата на журналистите трябва да е постоянно да изискват и търсят надеждни истини. При положение че и служебното правителство се опитва да разрови „мръсните дрехи“ на предишното управление, то трябва да бъде подкрепено и да се търси надежден резултат – да се покаже, кои са подслушваните, а ако се окаже „активно мероприятие“, както го нарича Тома Биков, това също трябва да се докаже със съвместните усилия на медиите и гражданското общество, които трябва да „натиснат“ прокуратурата, защото голямата язва е там. Демокрацията е трудна работа, трябва да си я извоюваме като общество. Засега успехът ни е, че успяхме да свалим по безкръвен път една окопала се върхушка на досегашното управление. За да се превърнат в нормални партии и ГЕРБ, и ДПС, и БСП, трябват още допълнителни усилия на това общество и те са започнали. Не само през гражданските протести от миналото лято, но и натискът – нашият натиск, например това, че Димитър Кенаров завежда дела, че негови колеги не спират да питат какво става с тези дела, че всички въпроси вече се огласяват публично, всичко това повдига нетърпимостта на обществото към пасивната мимикрия, която МВР и другите уж представителни институции на властта поддържаха досега. Единствената гаранция нещата да се подобряват е ние да настояваме те да се подобряват.“
„Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ на БНР вече ще се излъчва всеки петък от 15.10 до 16.30 часа.
Какво е "съдебна реформа" в контекста на предстоящия избор на главен прокурор у нас, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Борис Митов , журналист от "Свободна Европа". "Словосъчетанието "Съдебна реформа", най-общо казано, води след себе си българската правосъдна система да може да осигурява справедливост, което пък от своя страна да..
Баба Сийка Георгиева живее в радомирското село Жедна. Тя е на 83 години и все още работи – нейното лично стопанство се състои от стадо кози и овце, около 80 кокошки и петли, няколко кошера с пчели и няколко кучета. Освен това, в двора си баба Сийка e засадила овошки, сади и отглежда зеленчуци, а за зимния сезон си има и парник. Докато пасе стадото си..
С началото на Новата година Марк Зукърбърг, собственикът на Фейсбук, съобщи, че Meta – компанията майка на Facebook, прекратява програмата си за проверка на фактите от независими експерти и ще възприеме т.нар. "модел на общностни бележки". Започнаха дискусии във всички социални мрежи – до какво би довело това във времената на фалшивите новини и..
За протестите в Грузия, дори и на Коледа и Нова година, разказва от първо лице Темука Капанадзе, инженер, един от многото протестиращи в Тбилиси през последните месеци. "Отначало протестите бяха малки, а после, когато разбрахме, че искат да спрат преговорите за членството ни в ЕС, тогава голяма маса хора реагира и протестите станаха големи. Дори..
В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси в предаването "Законът и Темида". Калин Тихолов: "Притежавам наследствен имот, който е бил одържавен по време на комунизма. В средата на 50-те години на виналия век през парцела е прокаран уличен водопровод. Имотът ни е възстановен..
Какво е "съдебна реформа" в контекста на предстоящия избор на главен прокурор у нас, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Борис Митов ,..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Сборникът "Изборът на поета: Ивайло Иванов" е резултат от проведената през декември 2022 г. Национална научна конференция "Изборът на поета: 50 години от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg