Публикационната активност e важен елемент за обвързване на научните изследвания с нуждите и ползите за обществото и икономиката. България е сред страните с най-ниски нива на публикуване в авторитетни научни списания, което поражда необходимост от системно стимулиране на публикациите в реферирани и индексирани издания.
Повишаването на подкрепата и развитието на научните изследвания, като съставна част от висшето образование, са и един от приоритетите в Стратегията за развитие на висшето образование.
В тази връзка е необходимо въвеждане на рамка за стимулиране на изследователи, които публикуват в утвърдени и престижни научни списания, за да се постигне релевантност с напредъка на научните постижения в глобализирания свят.
В изпълнение на това е разработена Национална програма „Стимулиране на публикационната активност на научноизследователския състав на държавните висши училища в България в световните бази данни Scopus и Web of Science“ (Програмата).
Целта на Програмата е повишаване броя на научните публикации на държавните висши училища в България, индексирани в световните бази данни. Програмата се разработва и в съответствие на чл. 91б от Закона за висшето образование (ЗВО), който регламентира средства от държавния бюджет да се предоставят и за финансиране изпълнението на програми за консолидация и оптимизация на ДВУ.
По Програмата ще се осигури целево съфинансиране на акредитираните ДВУ (по чл. 85, ал. 1, т. 7 на ЗВО), насърчаващи публикуването на научни статии, индексирани в световните бази данни чрез предоставяне на допълнително възнаграждение на изследователите.
Очакваните резултати са увеличаване броя на научните публикации с български автори, индексирани в световните бази данни WoS и Scopus, което ще повиши видимостта на българските изследователи, и нарастване на броя международни проекти, в които те участват. Ще се осигурят високо ниво на научните изследвания и висока компетентност на изследователите, което ще подобри качеството на висшето образование в България.
Темата коментира в “Законът и Темида“ проф. Венелин Терзиев, консултант на предаването:
В момента тече обществено обсъждане на предложения от Министерство на образованието и науката проект на Национална програма „Стимулиране на публикационната активност на научноизследователския състав на държавните висши училища в България в световните бази данни Scopus и Web of Science“. Какво налага приемането ѝ?
“В края на април МОН предложи един проект на програма, която е може би част от общата стратегия за развитие на научните изследвания и въобще на висшето образование в България. Това е част и от онова виждане за отворена наука, т.е. всички научни изследвания, които се финансират с публични средства, да бъдат видими и общодостъпни.
В предходното предаване коментирахме необходимостта от Националният портал за отворена наука и загатнахме за наличието на проект за такава стратегия.
В съвсем кратко предисловие може би е необходимо да кажа, че Законът за развитие на академичния състав, който е сравнително нов, и правилникът за неговото приложение, създават специфични условия за българските учени. Регламент, който ги задължава да извършват основната или част от публикационната си дейност във високореферинаните издания, които са в базите данни на Scopus и Web of Science. Това налага едни по-високи изисквания и условия на работа, в които българските учени да представят такава научна продукция, която да отговори на тези издания.
И понеже към настоящия момент видимостта на българската наука в европейски и световен мащаб е твърде малка, българското Министерство на образованието и науката, респективно българското правителство търси възможности да финансира тази дейност. Тя е свързана основно със стимулиране на развитието на научните изследвания, да стане системно стимулиране на публикационната дейност в точно тези бази данни.“
В звуковия файл можете да чуете и отговорите на проф. Венелин Терзиев на следните въпроси:
Какъв е обхватът на програмата и нейният проектобюджет – ще осигурят ли постигането на заложените в нея цели? Определените бенифицианти в програмата изключват Българска академия на науките. Няма ли това да доведе до известен дисонанс в отношенията на научната общност? Показателите в програмата достатъчно добре дефинитивни ли са? Настоящата програма цели увеличаване на научния капацитет на страната ни. Тя ще подпомогне ли изпълнението на конкретните критерии в Правилника за приложение на Закона за развитие на академичния състав и в каква степен? Промени в каква посока мога да се очакват или обсъждат?
Проф. Венелин Терзиев е доктор на науките по „Национална сигурност“, научна специалност „Организация и управление извън сферата на материалното производство“ в Националния военен университет „Васил Левски“ – гр. Велико Търново, доктор на икономическите науки по научна специалност „Финанси“ в Стопанската академия „Димитър Апостолов Ценов“ – гр. Свищов, доктор на социалните науки на Бургаския свободен университет. Проф. Венелин Терзиев е редовен професор във Военната академия „Георги Стойков Раковски“ – София и Русенския университет „Ангел Кънчев“, главен научен секретар в Университетската многопрофилна болница за активно лечение „Канев“ АД – гр. Русе.
Какво е ролята на библиотеките в прилагането на Националната програма за стимулиране на публикационната активност на научноизследователския състав на държавните висши училища в България в световните бази данни Scopus и Web of Science? Темата..
От днес (8 юли) до 19 юли децата в Ботевград ще имат възможност да се включат в инициативата "Весело лято в града" . За програмата в "Нашият ден" разказва Петя Нинова – експерт "Туризъм и публични събития" в община Ботевград. Инициативата,..
По данни на СЗО алергиите са на четвърто място сред хроничните заболявания в световен мащаб. Между 30-40% от населението е засегнато от проблема, като в последните 20 години честотата на алергичните състояние се е удвоила. 300 млн. души по света..
Какво се случва с обществата, когато системните партии останат без гражданско доверие, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Милена Якимова , преподавател по социология в СУ "Св. Климент Охридски". "Такава ситуация води до..
Христовата Църква е една и неделима. Поместните църкви са живи членове на тази света, съборна и апостолска Църква. Обособяването на поместни Църкви ни говори, че Бог е осветил съществуването на различните народи с техните характерни черти. Като се..
Село Калояново се намира на около 25 километра от областния град Пловдив и е общински център на общо 15 села. До 1934 година носи името Селджиково. Изборът на новото име е в чест на българския цар Калоян. Днес в селото живеят над 2500 човека. В периода..
Какво се случва с обществата, когато системните партии останат без гражданско доверие, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Милена..
Тази година музикалната общественост отбелязва стогодишнината от смъртта на бележития оперен композитор Джакомо Пучини. Водещият белгийски театър "Ла Моне"..
Честванията на 174 години от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов продължават в Сопот. На рождената дата на писателя (9 юли) ще..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg