Фестивалът за нова драматургия е домакин на десетото издание на перформативните четения, обединени от наименованието – „ПроТекст“. Тазгодишното юбилейно издание представи нови български пиеси, избрани от международната мрежа за съвременна драматургия – „ЮРОДРАМ“, сред които „Пусттония“, по текст на Мирослав Христов и режисура на Ованес Торосян, „Паноптикум“ по текст на Мартина Новакова, текста и режисурата на Пресиян Кузов в „Ръкавицата“ и „Аристократите“ по текст на Заша Мариана Залцман и в преводна Гергана Димитрова.
„Драматургията, новата изисква представяне по някаква по-атрактивна форма, от класическото сценично четене. Формата на „ПроТекст“ като перформативни четения е вече доказано адекватна форма и тя си е развита от нашата платформа, с което ние много се гордеем всъщност. Съвременният театър обича да търси себе си, и като форма, и като съдържание, и като общуване с публиката, се развива изключително бързо и това са и ключовите характеристики на съвременния театър.“
Форматът на перформативните четения е създаден с намерението да популяризира съвременната чуждестранна и българска драматургия, а фестивалът за „Нова българска драматургия“ ще има своето продължение като международна дейност в следващите три години.
„Фестивалът ще опита да обмени в рамките на 3 години обмена на драматургия между Източна и Западна Европа, целта на фестивала ще бъде да се преведат текстове и да се публикуват . Ситуацията за съвременната драматургия не е лека, не само в България, а и на Запад – и в Германия, и в Щатите, Канада, това ни успокоява, защото на всички ни е трудно. От страна продуцентите смятат, че е трудно да поставят съвременна драматургия, защото мислят, че е рисково и я поставят само в малкото ъгълче, не на големи сцени, на големите сцени залагат на класическото и сигурно. А за да се отгледа съвременната драматургия, тя трябва да се развива все повече, да се поставя повече, да се създадат условия за съвременните драматурзи, драматурзите да се срещат с публиката, публиката да среща с техните текстове. Свободната сцена има повече доверие на публиката, там се дискутира нещо, което е проблематично, голяма част от държавните сцени, не само в София, се страхуват от сериозните теми, защото са свикнали да разтоварват публиката, но това не е основната задача на театъра.“
Гергана Димитрова е режисьор и преводач на постановката – „Аристократите“, която е част от тазгодишния „ПроТекст“. Текстът на Залцман нанася удар по тънкото бляскаво покритие на цивилизацията, разкрита като едно дехуманизирано общество. В главните роли влизат Боян Арсов и Мария Панайотова. В опустошен град, където телата запълват улиците, млада жена, Заша, търси убежище в изоставен пентхаус. Млад мъж, Шура, си проправя път през военната зона, за да намери Заша. И сега той се появява и не прилича на нищо – с рибка като единственото, което притежава – докато Заша го очаква с шампанско, приготвено в хладилника. Двамата са представители на двете воюващи страни, но Заша отдавна е допусната в семейството на Шура.
„Всъщност текста е съвременна история за Ромео и Жулиета в една страна, в която е имало гражданска война, по някакъв начин показва моментът, в който нищо не е останало в този град, той е напълно сринат, и двамата – момче и момиче, които се оказва, че много се обичат, но са живели толкова брутално, че тяхната любов е станала такава и те се срещат и техният спор се върти около това струва ли си да построят всичко отново. Текстът е посветен на най-големите романтици и е много актуален, и ще се радвам да го видим на сцена, защото като референция ние взехме войната в Сирия, но докато репетирахме, се случи и конфликта между Израел и Палестина.“
За развитието на съвременната драматургия, за перформативните четения като нова форма на среща с публиката и за очертаните съвременни подходи към драматургията, чуйте в интервюто с режисьора, драматурга и основен организатор на "ПроТекст" – Гергана Димитрова.
Плевенският театър "Иван Радоев" гостува на софийската публика с един от най-новите си спектакли – "Есенна соната" от Ингмар Бергман. Постановката по прочутата пиеса на големия шведски режисьор и драматург е дело на режисьорката Детелина Станева, която е сред най-младите творци в българския театър. Текстът на Ингмар Бергман е в превод наВаса Ганчева...
Срещаме ви с едно от най-смелите пространства за съвременно изкуство в София – галерия "Пунта". Открита през 2022 г. на улица "Дунав", галерията е основана от куратора Бояна Джикова и художниците Аарон Рот и Викенти Комитски. Тя е посветена на пост-интернет естетиката и на така наречения "траш арт" – художествена практика, която експериментира с..
90-годишнината на петима от големите артисти на Сатирата – Васил Попов, Петър Пейков, Димитър Манчев, Вели Чаушев и Хиндо Касимов – ще бъде отбелязана в спектакъл под режисурата на Николай Младенов, със съдействието на БНР и БНТ. Участват актьорите Йорданка Стефанова, Александър Григоров, Ивайло Калоянчев, Мартин Желанков, Михаил Сървански, Николай..
"Антология Съвременна българска поезия" има официална премиера на 5 декември от 18,30 ч. в Yalta ArtRoom . Включени са 43 утвърдени имена, а целта на книгата е послание за бъдещите поколения, към които е адресирано най-доброто от българската поезия. Сред авторите, редом с известни поети като Бойко Ламбовски, Иван Ланджев, Маргарита Петкова, Палми..
Петя Кокудева е детска писателка и пътешественик. Завършила е журналистика и има магистратура по творческо писане. Автор е на 8 книги за деца и е носител на знакови национални награди за литература. "Колето на Кинан" е последната ѝ книга, и тя е различна. Различна откъм подход и идея – картинен сборник с истории на деца бежанци. Съвместно с..
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф...
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
"Най-накрая събрах смелост да допиша книгата си за моя син Степан, който си отиде преди 17 години, и живя цели 20, въпреки прогнозите на лекарите, че ще..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg