Със смяната на предишното правителство със служебния кабинет сред многото въпросителни се появи още една – ще има ли промяна на позицията на България спрямо Република Северна Македония?
В българските медии стана ясно, че група български учени, писатели и юристи имат намерение да съдят Скопие за интелектуален грабеж.
Какви са основанията за такова решение и каква е целта на подобно действие?
Темата коментира в “Нашият ден“ Димитър Томов, писател и дългогодишен директор на Университетското издателство “Климент Охридски“:
“Да уточним няколко изходни позиции. Първо, хубаво е събирателното “Ще съдим Скопие“. Няма никакъв конкретен факт, когато става дума за съдебен процес, който да няма от ищеца към ответника конкретен иск.
Толкова много са фалшификациите, които са извършени през тези последни 60-70-80 дори 100 години от страна на т.нар. "македонистки деятели", че, ако тръгне отнякъде със съдебен процес, то ще е по конкретен повод за фалшификация с конкретен ответник, и ще се конституира по съответния ред."
Изходни позиции
"За цялата 1300-годишна история на България няма нито един факт, който да показва, че през различните периоди – дали ще е Ранно средновековие, дали късно, Възраждане, включително след Освобождението на България, до Втората световна война и след нея – българският и македонският народ са нещо различно.
До 1945 г. няма македонски език, македонска нация и македонски народ, различен от българския език, българския народ и българската нация.
Първо, трябва да се прочете историята и да се изговори. Докато не се изговори пред световната общественост, да се отворят архивите на УДБА, сръбската тайна полиция, на КГБ, на българските тайни служби, дори на гръцките и на македонските, доколкото ги има.
Да се види как насилствено е променян съставът на тези българи, за да се нарекат македонци. Да, след 70 години, 75 от края на Втората световна война има поколения, които са възпитани, те не са виновни, че не знаят истинската история.
Но най-доброто за нашите западни съседи, най-добронамерено, това, което е историческа истина, трябва да се каже.
Няма нищо лошо да има македонски език и македонска литература. Езикът обаче на македонците, азбуката, е създадена 1945 г. И ако има някаква македонска книжевност, тя е написана през последните 75 години.
Недопустимо е, това е историческо изопачаване, фалшификация и грабеж на българското културно-историческо наследство, когато още през 2009 г. започва издаването на 135-томна “Македонска книжевност“.
Първият том включва чудовищни културни артефакти, той е наречен даже от IX до XVIII в.
Свети Кл. Охридски и Св. Наум са обявени за противници на “бугарските владетели“ Борис и Симеон. “А сам Климент не признавал българската църковна йерархия.“ Презвитер Козма произлизал от Македония.
Тези неща не са просто доказуеми. Те са исторически създадени и то чрез езика."
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже. За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности? В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..
В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Точка Илиева е артист на свободна практика с дълбок интерес към уличното изкуство, което използва като платформа за социални и екологични послания. Нейни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg