Морската трева е земно растение, което преди няколко хиляди години е решило да се върне обратно в дълбините. Не я бъркайте с водораслите, които напоследък все по-често се озовават в чиниите ни, заради полезните си хранителни свойства.
Когато човешката дейност не ѝ пречи, морската трева избуява под водата и напомня тучна цъфтяща ливада, видима от Космоса и даваща живот на хиляди морски обитатели.
Като става въпрос за полза, установено е, че хектар морска трева „изпълнява екосистемни услуги на стойност 19 хил. долара за година. Тя произвежда огромно количество кислород. Един кв. м. морска трева може да произведе 10 литра кислород на ден, корените й стабилизират седимента на дъното и намаляват ерозията, служейки като буфер срещу бури, а и прочиства водата. Освен това морската трева има едно много важно свойство - задържа въглеродният диоксид.“
Когато говорим за опазване на природата, обикновено си представяме, че трябва да се откажем от навици и стила на живот, с които сме свикнали, но всъщност опазването на природата, освен хуманен дълг, всъщност носи и ползи за хората и съвършено безплатно прави за Земята неща, които инак биха ни стрували скъпо.
Повече за вълнуващия свят на морските треви можете да научите на събитието Seagrass – a meadow of life, организирано от Рацио в рамките на Софийския фестивал на науката на 15 май от 11 часа, безплатно или с дарителски билет.
Основен лектор на събитието е Пер Мокснес, специалист по морска екология и мениджмънт към Университета в Гьотеборг. Неговите усилия са насочени към опазването на морските екосистеми.
Повече за този вълнуващ свят в аванс разказва молекулярният биолог, имунолог и една от движещите сили на проекта Рацио Никола Кереков.
Надежда Маркова е студентка в магистърската програма по квантова информатика на Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Заедно с това е и носител на награда със стипендия на името на акад. Георги Наджаков за 2024 г., която Фондация Еврика връчва за постижения в овладяването на знания в областта на физиката. Доскоро са я интересували..
Художничката Петя Илиева толкова много пътува по света и на толкова необичайни места я отвежда неутолимото ѝ любопитство, че мине не мине време и гостува в Покана за пътуване с някоя интересна история. Неотдавна тя представи платната си в Мароко, но не се е задоволила да стои само в галерията с нейните картини в типично български стил, ами се е..
България за първи път има свой представител в Глобалната младежка академия ( Global Young Academy – GYA ). Това е гл. ас. д-р Александра Миланова от Института за балканистика с Център по тракология при БАН. Тя беше избрана сред стотици кандидати от цял свят заради своите високи академични постижения, международни изяви и обществена ангажираност...
Въпреки че за тях се чува по-рядко, добри примери и щастливи истории в българските училища има много. За да се промени картината на средното ни образование обаче, тези примери би трябвало да се проучат внимателно и да се намери начин те да станат норма. Като че ли най-ярки са случаите в "проблемни" райони, общности и селища, където достъпът до..
На 26 април 2025 г. (събота), от 11:00 до 15:30 часа Физическият факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" отваря вратите си за всички, които искат да прекарат няколко интересни и ползотворни часа, вдъхновени от науката – ученици, учители, родители, деца, студенти, изследователи и граждани. В рамките на събитието посетителите ще могат да видят, че..
До осми май в Пловдив продължава ежегодната изложба на съвременно изкуство "Арт позитив 2025". Тази година темата, вдъхновила произведенията е "Прозрачно"...
Новото българско кино, което приковава зрителите към екрана, провокира у заинтересованите от филмовия процес въпроси за това какви са ключовите аспекти на..
На 6 март министърът на културата Мариан Бачев отстрани арх. Петър Петров от поста директор на Националния институт за недвижимо културно наследство..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
