Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Съдържание на:

„Русалка”, лирична приказка в три действия от Антонин Дворжак

Либрето – Ярослав Квапил
Изпълнена за първи път на 31 март 1901 година в Националния театър, Прага.

Действащи лица:
• Русалка (сопран)
• Принца (тенор)
• Княгинята (сопран)
• Водния дух (бас)
• Магьосницата (алт)
• Горския (тенор)
• Помощник-готвача (сопран)
• Първа нимфа (сопран)
• Втора нимфа (сопран)
• Трета нимфа (алт)
• Ловеца (баритон)


Първо действие
Лунна лятна нощ край брега на горско езеро. Елфи и нимфи танцуват по водната повърхност. Веселата глъчка събужда Водния дух, който обитава дълбините на езерото. Нимфите се скриват в гората, а Русалка, която досега мълчаливо е наблюдавала всичко, споделя с Водния властелин, неин баща, своята болка. Русалка говори за любовта си към непознат принц. „Само на  смъртните е дадено да обичат“ - убеждава тя изумения си баща. „Единствено човешката душа е дарена с небесен покой”. За да стане човек, Русалка трябва да потърси помощ от старата магьосница Йежибаба.
Отчаян и наскърбен Водния дух се отправя към дъното на езерото. Той оплаква участта на дъщеря си в езерните дълбини. Нищо не е в състояние да промени решението на влюбената и тя отправя зов към Йежибаба, магьосницата. Този зов променя изцяло живота й оттук нататък. Отключва действието на незнайни сили, които тласкат съдбата й в непозната посока.
Русалка е вече девойка. Точно в този момент ловни рогове известяват наближаването на ловци. Водачът им необяснимо как и защо е силно привлечен от водите на езерото. Вижда неземната горска красавица и се влюбва безпаметно в нея. Принцът отвежда Русалка със себе си с намерение да я направи своя жена.

Второ действие
В градината пред двореца, Помощник-готвача и Горския обсъждат бъдещата жена на господаря си. Цялата свита на принца изпитва неприязън към нея. Наричат я дори “чудовище”, защото неземната й красота, тайнственост и мълчаливост ги плашат. Обнадеждени са обаче от появата сред гостите на предстоящата сватба на една чуждоземна княгиня, към която принца проявява нескрит интерес.
След като поохладнелият жених изпраща Русалка да се облича за бала, а сам решава да бъде любезен домакин и започва да развежда княгинята из парка, започват танци. На празненството е дошъл неканен гост. От малкото езерце в парка един тъжен баща, търси с поглед дъщеря си. Само на него Русалка може да излее сърцето си.
“От друга красота той е покорен и аз сега съм чужда. Очите й от страст горят, аз този огън не познавам. Родена съм сред хладните води, уви.”
Това е изповедта на бедната водна нимфа, която нито може да се завърне при своите, нито да бъде с любимия си.
Междувременно неверният жених и княгинята напускат балната зала. Под звездно небе и пред невидимите двама свидетели принцът прави любовно признание. На целувката им попречва притичалата няма девойка. С досада и отегчение той я отблъсква с думите: „Върви си. Красотата ти е тъй студена.”
Разгневеният Воден дух се изправя в целия си ръст, проклина принца, прегръща дъщеря си и двамата изчезват във водите на езерото.
Треперещ момъкът моли за помощ чуждоземната си гостенка.
С жлъчен смях тя му отговаря: „Побързай да намериш годеницата си в тази адова пропаст.”
Русалка не успява да изпълни условието на магьосницата да задържи любовта на избраника си. Ако би могла да му говори, може би измамната хубост на княгинята и сластната й реч не биха омаяли принца толкова силно? Целият приказен свят тъгува. Танците на елфите и закачките им не са както преди...

Трето действие
Русалка се е превърнала в блуждаещо огънче, единствено кръвта на принца може да я върне при баща й. Тя захвърля ножа, подаден й от Йежибаба, как да посегне на любимия човек?!
Към езерото се приближават Помощник-готвача и Горския. Те търсят лек за господаря си, поболял се от мъка по изчезналата годеница.
Водният дух разярен ги отпраща. Не след дълго самият принц идва да търси Русалка. Той се втурва към нея и страстно я целува. Тази единствена фатална целувка запечатва усмивка на лицето на издъхващия. Това е проклятието на Йежибаба. Принцът умира щастлив.
„За твоите ласки, заради красотата ти, заради човешката ти невярност, за всичко, което ми даде, човешка душо, Бог да те помилва”, са последните думи на Русалка, последни за цялата опера.

ВИЖТЕ ОЩЕ

Васил Казанджиев на 90 години

Васил Казанджиев е една от най-ярките фигури на съвременната българска музикална култура, чието творчество е вдъхновение за поколения музиканти и ценители на изкуството. Забележителният български композитор, диригент и педагог ще бъде почетен с концерта "90 години Васил Казанджиев", който ще се състои в рамките на международния фестивал "Софийски..

публикувано на 28.09.24 в 10:05

Сублимно изпълнение на "Турандот" на сцената на Виенската държавна опера

С постановката на Клаус Гут, Виенската държавна опера празнува 100-годишнината от рождението на композитора със звезден състав – Асмик Григориан като Турандот и Йонас Кауфман като Калаф сред други. Главната роля е дебют и за двамата изпълнители. "Психологическият подход на Клаус Гут и великолепното дирижиране на Марко Армилиато се разгръщат във..

публикувано на 28.09.24 в 08:00

Доайенът на японския джаз Масахико Сато за първи път в София

Фрий джаз концертът на годината – нещо невиждано за плахата и почти девствена за тази музика София (*на Акира Саката & Entasis в разгара на изтеклото вече лято) – вдъхнови екипа на "Аларма Пънк Джаз" през октомври да покани и друг от първопроходниците на японския авангарден джаз (от 60-те, че дори още от края на 50-те, та до днес!), а именно -..

публикувано на 26.09.24 в 20:52

Георги Ценов: Любовта към звука е първият фактор за това дали искаш да свириш на даден инструмент

Перкусионистът Георги Ценов е роден в София и започва музикалното си образование от ранна възраст. Завършва Националното музикално училище "Любомир Пипков" и печели множество международни награди, сред които трето място на "Млади виртуози" през 2006, второ място на Международния конкурс "Пендим" награда на публиката на Международния конкурс за ударни..

публикувано на 25.09.24 в 12:35

Полифоничното сътворение по време на фестивала Laus Polyphoniae

В предаването "Музика хисторика" ви пренасяме на фестивала за ранна музика Laus Polyphoniae в Антверпен , който тази година се състоя между 23 август и 1 септември. Както винаги сред участниците бяха едни от най-известните вокални и инструментални състави, изпълняващи музика от Средновековието, Ренесанса и Барока, в това число Cappella..

публикувано на 23.09.24 в 09:15