Плакатното изкуство съществува вече близо два века. Плакатът служи както да привлича вниманието, така и да информира. Доскоро основната функция на плаката беше да бъде част от улицата, от уличното изкуство – да бъде очевиден.
„Виждаме в последните години как тази тенденция се обръща и плакатът напуска улицата и влиза в галериите. Една от причините за това е, че, не само заради пандемията, която ни сполетя миналата година, печатната реклама, печатането на хартия до голяма степен се намали като обем и са прехвърли в дигиталното пространство“ – това каза доц. Калина Христова, която завежда Департамент „Изящни изкуства“ в НБУ и води магистърска програма „Плакат и комуникативен дизайн“. В предаването „Време и половина“ тя обърна вниманието и към още една причина:
„Ако се замислим в града няма достатъчно указани, установени места, на които плакатът да вирее, а това е наистина много важно. Ако се сравним с държави като Швейцария и Полша, където плакатното изкуство е на много високо ниво, можем да кажем, че там то е достъпно, то е част от градската култура“ – сподели доц. Христова и добави, че за да се върне това изкуство отново на своето място, т.е. на улицата, трябва и съдействието на културните институции като театри, кина, а и на самата държава.
Чуйте участието на доц. Калина Христова в предаването „Време и половина“
В рубриката Културен отпечатък на предаването Terra Култура акцентът този път падна върху изключително любопитно заглавие – дебютния роман на легендарния музикант Пийт Таунзенд, "Тревожни години" . Повод за разговора бе излизането на българското издание, а специален гост в студиото беше редакторът на книгата Юлия Петкова. Издателство..
Всяко време има своето съвременно изкуство. Това е сякаш самоочевидна истина, върху която не се замисляме. А може би трябва. Често чувам, че нашето днешно съвременно изкуство е неразбираемо, че не е ясно какво е искал да каже авторът, а друго си е класиката, която виждаме в музеите. И също толкова често ми се е искало да попитам дали наистина..
Изложбата "Четири поетични стихии" в Националния литературен музей показва лични вещи, ръкописи и книги на поетесите Блага Димитрова, Станка Пенчева, Весна Перун и Ваня Петкова. Експонатите са дарени от родственици на четирите поетеси и са подредени от литературната изследователка и уредник на Националния литературен музей Катя Зографова...
На 7 април – Деня на здравния работник, отбелязваме значимостта на хората, които се грижат за здравето ни не само в болничните зали, но и чрез словото. Един от тях е проф. Златимир Коларов – ревматолог, общественик, писател и сценарист , човек, чиято дейност се простира отвъд медицината и пренася лечителската сила и в света на литературата и..
Дъщерята на мисионер е оцеляла като дете при самолетна катастрофа дълбоко в амазонската джунгла и е обявена за "чудо". Години по-късно се е превърнала в чудодейна лечителка, която поддържа мисията си благодарение на своята слава, а не след дълго баща ѝ поставя в епицентъра на ескалиращ конфликт. Така звучи сюжетът на филма "Трансамазония", който Пиa..
В столичната галерия DOZA се открива изложбата "Дизайн срещу съвременно изкуство". Авторите на проекта са познатите на публиката визуални артисти,..
Представете си ярко розово езеро със захарно бели облаци… във водата. Трудно е дори за разюздано въображение. А такова място съществува! Селото около..
Първите стипендии "Контрасенсус" за млади учени и насърчаване на изследователското любопитство, в чест и памет на проф. Ивайло Дичев, бяха връчени в края..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg