Как се промениха разбиранията ни за гените? Какво се случва с разчитането на човешкия геном и шеметното развитие на технологията CRISPR, която позволява редактиране на гени. Това поражда колкото надежди, толкова и опасения.
В съвсем обозримо бъдеще вероятно наистина ще можем да премахваме заплахата от развиване на вродени заболявания, но къде трябва да теглим чертата и да спрем? Докъде стига „поправянето“ на генните мутации и откъде започва „подобряването“ на човека и създаването на „дизайнерски бебета“?
„Преди да започнем да пишем на азбуката на живота, трябва да се научим да четем“ – казва молекулярният генетик Славил Пейков и разказва какво е направено до момента.
Немалко философи казват, че не бива да се месим в хода на еволюцията и че човекът, такъв какъвто е, е най-доброто творение на инженерния дух на природата. Биопрогресистите са на мнение, че „човекът е само първата стъпка, но не и последната дума.“
Всички тези въпроси изискват много сериозно разискване и то не само на учените, философите и политиците, а и широка обществена дискусия, в която основен арбитър трябва да е науката - не защото е всемогъща и има всички отговори, а защото не спира да търси решения, да бърка и да опитва отново. Защото, както казва Славил Пейков „не спира да търси не само отговорите, но и правилните въпроси.“
Събитието „Еволюция на еволюцията“ е част от програмата на Рацио на Софийския фестивал на науката. То ще се проведе на 16 май от 11.30часа с вход свободен или дарителски билет.
Славил Пейков, е молекулярен генетик и преподавател в катедра „Генетика“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Завършил е докторантурата си в Хайделбергския университет (Германия). Има дългогодишен опит в сферата на генното инженерство и синтетичната биология. Един от ръководителите на българските отбори по синтетична биология iGEM Bulgaria. Изследванията му в момента са концентрирани в областта на бактериалната геномика и изучаването на механизмите на антибиотична резистентност в патогенните бактерии на генетично ниво.
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg