Филипините! За българите това е далечна държава, която влиза в новините само ако я овършее тайфун, разлюлее земетръс или си има първа дама с гибелна слабост към обувки. За западняците архипелагът е източник на безупречна прислуга, покорни съпруги и отдих на копринените плажове на Палау и Боракай.
Да, Филипините са всичко това. Но не само. Когато тръгнах към Манила, живеех с погрешната представа, че ще я разгледам за ден-два и ще хвана самолета за бърз поглед към пясъците, вписани в Топ 10 на най-хубавите крайбрежия в света. Погрешни илюзии! Как да се изброди град, в който живеят 29 млн. души, заедно с предградията?!
По-бедните се мятат на колоритните джипнита – нещо като маршрутки. Името идва от времето, когато „американците-освободители от японския гнет“ на тръгване оставили поочуканите си военни джипове, за да не им плащат транспорта до САЩ.
Местните ги трансформирали с дървени пейки и прикрили белезите на войната с шарени рисунки. Традицията продължава и до днес. Разбира се, возилата вече са пригодени камионетки, но всяко джипни е ярък знак за диагнозата на шофьора си. Едни приличат на походни параклиси, изографисани с всякакви католически светци, други са като робокоп – целите в блестящи алуминиеви ръбове, трети са филиал на Дисни…
Вдигаш ръка, даваш 7 филипински песо (около 22 ст.), смушваш останалите пътници да ти направят място и… се гмурваш в задръстването. То също е част от забележителностите на Манила. Една от най-големите.
И въпреки безумния трафик столицата на Филипините примамва с пренаселения си грапав чар. Стига да не попаднете там в сезона на тайфуните или по време на някой земетръс. Местните хора са приветливи, усмихнати и дори най-клетият просяк говори английски. Те и помежду си се разбират така, защото манилският диалект, съставен от наречието тагалог, испански, китайски, арабски, английски и Бог знае още какви племенни звуци толкова се различава от този на приказно красивият остров Боракай, намиращ се на 315 км от столицата, че почти няма допирни точки.
Джипнито, декорирано като тенекиен параклис, ме стоварва уж на търсеното от мен място, но вместо в холистичен оазис попадам на хайван пазар. Нее, не си представяйте тържище, на което кудкудякат кокошки и блеят ярета. В спретнати магазинчета, нанизани като по конец лаят, дремят или се закачат кученца и котенца от всякакви породи. В лепкавата жега на Манила за комфорта на косматковците са построени климатизирани халета.
Вече бях забелязала грижовното отношение към домашните любимци по спретнаните фризури и специалните обувчици, с които предпазват кучетата от нагретия паваж, но не си представях, че ще попадна в нещо като мол с живи стоки.
Освен грижливо подредените удобни клетки, в малки кафенета можете да поседнете и да хапнете разхлаждащо хало-хало (десерт от разбъркани сушени плодове, конфитюр и сладолед), докато любимецът ви хапва от поднесената му суха храна или се освежава от купичките с вода, разположени на всеки ъгъл.
Най-смешни бяха кучешките стопани, които нервни бащи пред родилно отделение, кръстосваха с нервни тегели коридорите пред салоните за грууминг и гледаха през витрините как питомците им се сдобиват с прически. Животински зъболекар, ветеринар, магазинчета за мебели и аксесоари, дори… сватовническа агенция. Е, това последното ме срази. Особено гигантският монитор, на който се въртяха обяви как страстен чихуахуа търси партньорка или невъзмутима персийка очаква котарака на живота си.
Кореспондентът на "Покана за пътуване" в Испания Бойка Велинова този път ни отвежда чак до Южна Америка, за да ни разкаже как празнуват Великден в Гватемала и Бразилия. Тя не умее да стои в зоната на комфорта и да обуздава любопитството си към живота, затова си причинява дълги пътешествия из целия свят, които след това споделя с удоволствие. Посетила..
Това е каузата на Диляна Денева, консултант по достъпна среда с международен опит. Завършила е психология в британския университет The Open University . Между 2013 г. и 2018 г. работи като координатор на различни проекти, свързани с достъпността и социалното включване на хората с увреждания в европейската неправителствена организация European..
В предаването "Време за наука" по традиция търсим смисъла зад научните открития, които променят начина, по който възприемаме себе си и света. Един от повтарящите се принципи, който учените все по-често потвърждават, е т.нар. закон "Колкото повече, толкова повече" – особено що се отнася до човешкия мозък. Колкото по-дълбоко навлизаме в невронауките,..
Надежда Маркова е студентка в магистърската програма по квантова информатика на Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Заедно с това е и носител на награда със стипендия на името на акад. Георги Наджаков за 2024 г., която Фондация Еврика връчва за постижения в овладяването на знания в областта на физиката. Доскоро са я интересували..
Художничката Петя Илиева толкова много пътува по света и на толкова необичайни места я отвежда неутолимото ѝ любопитство, че мине не мине време и гостува в Покана за пътуване с някоя интересна история. Неотдавна тя представи платната си в Мароко, но не се е задоволила да стои само в галерията с нейните картини в типично български стил, ами се е..
Драматичният театър "Гео Милев" в Стара Загора обяви създаването на нов театрален фестивал в града. Той се нарича "Нови открити сцени +" и първото му..
Във всеки израз на идентичност и свобода човек може да открие парченце бунт. Ако иска да отвори очите и ушите си за него, разбира се. Да вземем например..
В деня, в който Общото събрание на съдиите във Върховния административен съд ще обсъжда ограничаването или yтвъpждаването на пpaвoтo нa гpaждaнитe нa..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
