Международен ден на сестринството – почит към Флорънс Найтингейл

На 12 май преди 201 години във Флоренция се ражда Флорънс Найтингейл.

Именно тя поставя началото на професията медицинска сестра. Съдбата ѝ отрежда аристократична титла и обещаващо начало в живота. Получава образование, владее няколко езика, но отказва да следва обичайния път на момичетата от нейната класа.

Този път включва задължително – изгоден брак, деца и най-вероятно спокоен живот в провинцията.

Драматичен момент в живота ѝ е отказът на обещаващи предложения за женитба, равносилно на скандал в онези времена. 

Става известна със своята пионерска работа в областта на медицинската грижа, предоставяна от сестри по време на Кримската война, през която се грижи за ранени войници. Наричана е „Дамата с лампата“ заради късните обиколки, които е правила през нощта.

Найтингейл поставя основите на професионалната сестринска грижа със създаването през 1860 г. на училище за сестри – Болница „Сейнт Томас“ в Лондон, първото светско училище за сестри в света, сега част от Кингс Колидж (Лондон).

Международният ден на медицинската сестра, който се празнува по целия свят, е на датата на нейния рожден ден.

Флорънс Найтингейл е родена на 12 май 1820 г. във Флоренция. В периода 1837 – 1839 г. пътешества с родителите си из Европа. През 1853 г. започва да управлява неголяма частна болница на „Харли Стрийт“ в Лондон.

През октомври 1854 г., в период на Кримската война, Флорънс, заедно с 38 помощници, сред които има монахини и милосърдни сестри, се отправя към полевите болници, в началото в Скутари (Турция), а след това и в Крим.

Последователно провежда грижата за ранените. В резултат, за по-малко от 6 месеца смъртността в лазаретите спада от 42 до 2,2 %.

През 1856 г. със свои пари Флорънс издига в Крим голям кръст от бял мрамор в памет на войниците, лекарите и медицинските сестри, загинали в Кримската война.

Кримската война прави Флорънс национална героиня. Връщащите се от фронта войници разказват легенди за нея, наричайки я „Дамата със светилника“, тъй като през нощите с лампа в ръка, тя като добър светъл ангел, сама обхожда палатките с болнитe.

След връщането ѝ в Англия през 1856 г. на Найтингейл е възложено да реорганизира армейската медицинска служба. През 1857 г. правителството заделя средства за организация на комисия по провеждане на необходимите реформи.

През 1859 г. военен министър става отново Хърбърт. С негова помощ Флорънс Найтингейл успява да постигне това, което иска – болниците са снабдени със системи за вентилация и канализация, болничният персонал задължително минава през необходимата подготовка, въвежда се строга статистическа обработка на цялата информация. Организирана е и военномедицинска школа, а в армията започва разяснителна работа за важността на профилактиката на болестите. 

Найтингейл е способна математичка, занимава се и със статистически изследвания. Става новатор в използването на методите на инфографиката в статистиката, в частност – кръгови (секторни) диаграми. През 1859 г. е избрана за член на Кралското статистическо общество и впоследствие става почетен член на Американската статистическа асоциация.

Тя пише няколко книги – „Бележки за факторите, влияещи на здравето, ефективността и управлението на болниците на британската армия“ (Notes on Matters Affecting the Health, Efficiency and Hospital Administration of the British Army, 1858 г.) и „Как да се грижим за болните“ (Notes on Nursing: What It Is and What It Is Not, букв. Бележки върху здравната грижа за медицински сестри: какво е и какво не е?, 1860).

По време на войната Найтингейл успява да събере чрез подписка голяма сума пари, с които през 1860 г. организира първото в света училище за милосърдни сестри при болницата „Свети Тома“ в Лондон. Скоро випускници на това училище започват да създават аналогичени учреждения и в други болници.

Умира на 90-годишна възраст в съня си в Лондон на 13 август 1910. Предложението да бъде погребана в Уестминстърското абатство е отклонена от нейните роднини и тя е погребана в църквата „Св. Маргарет“ в Хампшър.

Чуйте в звуковия файл.