Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Terra култура

"Свети Николай Мирликийски чудотворец" – най-новият храм на Пловдив

Какво знаем и какво не знаем за най-новия храм, изграден в Пловдив – "Свети Николай Мирликийски чудотворец".

Темата коментира в “Нашият ден“ Димитър Владимиров, журналист от Радио Пловдив.

“Това е един от най-новите храмове в Пловдив, включвайки тук в район “Тракия“, пък и този, който очакваме в най-скоро време в Стария град с името “Св. Архангелис“.

Спомням си този храм още от полагането на първата копка, защото така се случиха нещата, че имах възможност да живея точно на метри над храма в един висок блок, когато започна неговото строителство.

В момента може да се види една много внушителна сграда с ярка синя и златна камбанария, изключително различно от всички храмове, които познаваме и без това усещане за старинност на тези сгради.

Какво обаче се случи на въпросния 9 май 2015 г. при самото освещаване на храма? Там за откриването пристигнаха и духовници от Кипър и частици от мощите на Николай Мирликийски.

Камбаните на храма – най-голямата е 200 кг, а най-малката – 30. Редът им е изчислен така, че да могат да се изпълняват традиционните мелодии, които приканват вярващите да дойдат в храма. Подовата настилка е от 4 вида гранит.

Иконостасът пък е дело на ученици и учители от Пловдивската гимназия по архитектура и дърворезба.“



Историята на храма започва в началото на XX в., когато Кирил Василев, собственик на фирмата „Хелиос метал“, вижда в украинския град Николаев малък красив храм, посветен на св. Николай Мирликийски Чудотворец. Кирил Василев е впечатлен и решава да изгради в Пловдив реплика на същия храм. Той се обръща към кметството в район „Западен“, което одобрява намерението му и дарява терен за строителството. По препоръка на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай размерите на храма са увеличени 2 пъти и половина спрямо оригинала в Николаев. 

Първата копка е направена на 6 декември 2010 г., а строителството започва 4 юли 2011 г. Храмът е построен от „Хелиос метал център“ с партньорски фирми. Използвани са сложни конструкции, които правят сградата по-устойчива на земетръс и значително по-лека в сравнение с традиционното монолитно строителство. За пръв път в историята на храмовото строителство в България е издигнат метален купол с диаметър 10,7 метра, тегло 12 тона и височина 5,5 м.

След края на грубото строителство през октомври 2013 година започва външната украса на храма. От юли 2014 година до април 2015 година екип от художници и иконописци изработват стенописите.

Храмът е осветен на 9 май 2015 г. с благословението на Николай Пловдивски.

Храмът представлява еднокорабна, еднокуполна базилика с височина 22 m и площ от 200 m². При избора на цветовете е използвана руската традиция храмовете отвън да се оцветяват в бяло, синьо и златисто. От външната страна храмът е покрит с 12 cm минерална вата, импрегнирано дърво и 3 пласта хидроизолация. За обшивката на големия купол, както и на четирите по-малки кубета и на купола на камбанарията, е използвана специална, оцветена в синьо и украсена със златни звезди неръждаема ламарина с титаново покритие.

Основният купол е обшит с небесно-сини метални плочки и 36 броя звезди. Монтажът е извършен от украински и руски специалисти. Двуметровите кръстове са изработени и позлатени в работилниците на известния украински манастир Киевско-Печорска лавра.

За закрепването им са използвани специализирани уреди като лазерен отвес и компас, за да ориентират хоризонталните части на кръста точно в посока „север-юг“ според изискванията на източноправославния канон. Фасадата е оцветена в бледожълт цвят с бели декоративни елементи. Облицовката е довършена от семейство Андрей и Екатерина Тоцки от Волгодонск.

Подовата настилка е от четири вида гранит, доставен от Китай. Иконостасът е дело от ученици и учители от пловдивската Професионална гимназия по вътрешна архитектура и дървообработване и е с размери 7,25 × 7,50 m и тегло 1,5 тона, като носещата му конструкция е създадена от бял бор, а дърворезбите са изваяни от липа.

До храма се издига 24-метрова камбанария с два вградени часовника. Храмът има 6 камбани, отлети от леярски род Велеганови – най-голямата е 200 килограма, а най-малката – 30 kg. Редът на камбаните – 200, 100, 80, 60, 40 и 30 kg е изчислен така, че да може да се изпълняват традиционните мелодии, приканващи миряните за литургия.

Архитектурният проект е дело на екип с ръководител архитект Илко Николов. Архитектурата на храма е отличена със специалната награда на журито на архитектурния конкурс „Сграда на годината“, проведен в края на 2015 г. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Ботаническата градина на БАН показва колекцията си от орхидеи

През 1901 година осем ловци на орхидеи заминават на експедиция във Филипините. В рамките на месец един от тях вече е изяден от тигър, друг е залят с бензин и изгорен жив, петима изчезват безследно и само един успява да оцелее и да излезе от гората с четиридесет и седем хиляди цветя от вида Phalaenopsis. Млад мъж, изпратен през 1889 година..

публикувано на 20.02.25 в 10:25
Мария Шаркова

От 5 години у нас не се извършва трансплантация на черен дроб от жив донор

Мария Шаркова , адвокат по медицинско право, коментира решение на ВАС срещу отказ на НЗОК да заплати чернодробната трансплантация в чужбина на младеж в тежко състояние . "Отменен е отказът и средствата, заплатени за лечението на младежа, събрани чрез дарения, ще бъдат възстановени от НЗОК. По-важно е какво се установи в рамките на това дело...

публикувано на 19.02.25 в 13:47
Д-р Александър Канчелов

Проблемът с наркотиците: Заявки, решения, илюзии

Националният център за обществено здраве и анализи изнесе статистически данни, според които над 30% от децата между подрастващите са правили опит да пушат, над 40% от тях са запалили първата си цигара на 14-15 години. Делът на момичетата е 27,9% , а на момчетата – 21,5%. Интензивни пушачи са 63,1 от момичетата и 51,3% от момчетата Децата между..

публикувано на 19.02.25 в 13:45

Музиканти сигнализират за нередности в ОКИ "Надежда"

В рубриката "Разговорът" бе проведена дискусия след сигнал от страна на творци относно работата им с Общинския културен институт "Надежда". В разговора участваха музикантката Розалина Касабова , музикалният редактор Зорница Цветанова и заместник-кметът на направление "Култура, образование, спорт и младежки дейности" в Столична община..

обновено на 19.02.25 в 11:51

Детският активизъм – какво мислят, искат и могат децата у нас

За желанието на непорасналите да подарят времето си, за да направят света по-добър, в "Нашият ден" разговаряме с Евгения Тонева – изследовател в Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца – НБУ. Тонева се занимава с изследване на детския активизъм у нас – какво  всъщност искат децата и съвпадат ли желанията им с възгледите на..

публикувано на 19.02.25 в 10:26