В България на 10 май се отбелязва Денят на химика. Празникът е определен с решение на Общото събрание на Българската камара на химическата промишленост от 2001 г.
Наско Стаменов е един от най-успешните вдъхновители за това децата да се занимават с наука в България.
Освен че преподава на гимназисти в Националната природо-математическа гимназия (НПМГ) и в Химическия факултет, той участва и в “Корпус за бързо гърмене“.
Наско Стаменов е главен герой в “Нашият ден“.
“За съжаление ми се наложи да избягам от час заради интервюто, но гимназистите ми няма да се сърдят, оставил съм ги в добри ръце.
В момента не преподавам само на гимназисти, но и на деца в начален етап в едно друго училище. В двете места проблемите са различни. При малките да запалим искрата е лесно и трябва да наберем достатъчно обороти, за да успеят да превключат крайъгълния камък, който е седми клас и обикновено там се случва пропукването.
Пък при гимназистите, моите идват поне тлеещи, остава само да им дадем достатъчно кислород, така че да се възпламенят наистина хубаво.
Това да искам да се занимавам с наука и най-вече химия е мечта от много малък. Родителите ми направиха голямата грешка да ми подсигурят изключителен набор от енциклопедии – просто паднах по спиралата към науката.“
“Историята, която се случи, за да реша не само да се занимавам с наука, а и да я показвам на други хора, е сладко-горчива. В седми клас имахме химия и аз бях невероятно въодушевен, нямах никакво търпение да видя химикалите отблизо, да смесваме неща, неща да променят цвета си или да се запалят.
Но това се оказаха най-скучните часове в живота ми. Преподавателят беше демотивиран, караше ни да зубрим, изпитваше ни дума по дума от учебника. И аз реших, че това, което той прави, е престъпление. Не може науката да се преподава толкова скучно.
Просто да я оставиш сама да се вижда, пак е по-интересно от това. И си казах – “Не, не само ще стана учен, а и ще покажа химията такава, каквато я знам, каквато я обичам.
Науката не е само на черната дъска. Тя може да се пипа, подуши и види. Много хора не си дават сметка, че дрехите, които ползват, превозните средства, храната, водата, всичко това е минало през достиженията на науката, за да достигнат във вида, в който ги виждаме днес.
Преди по-малко от 300 години, водата не се е обезпаразитявала и е имало холера и тиф. Преди по-малко от 100 години, пластмасите са били кът. А сега всичко около нас е лесно достижимо – чиста вода, безопасна храна, покрив и дрехи.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.Българският политически живот и изобщо българското общество са прогизнали от популизъм, твърди в най-новата си книга "Българските разломи" проф. Георги Каприев. Това значи, обяснява професорът, че популистките практики са включени в действие от най-началните времена на българската история – от борбите за църковна независимост и споровете..
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..
Изложба в памет на художника Здравко Батембергски, организирана от неговата внучка Ирена Милянкова, ще се открие тази вечер от 18:30 ч. на бул. "Черни..
Темата на редактора тази сутрин е "Стенопис в дивото" или THE RURAL MURALS PROJECT – независим проект на художника Кром Багелски, който той осъществява в..
На 23 март се навършват 100 години от рождението на любимия български тенор от втората половина на ХХ век – Никола Николов. В предаването на 15 март в негова..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg