„Играта продължава“ с разказите на Алекс Цонков

Възможно ли е човек да си поръча душевен комфорт? Какви избори би направил той, ако осъзнае, че така или иначе „Играта продължава“? Имат ли предел възприятията? Всеки ли може да се озове във ВИП залата за прераждане и има ли право на избор човешкото съзнание в нея? Колко трае безвремието и колко дълъг е всъщност пътят на душата? Отговор на всички тези въпроси се опитва да даде един автор, който умее да побере цялата човешка история в един разговор, при това с изненадващ край. Ако не реалната, то поне онази, която може да се роди само от въображението на човек. В случая въображението е на Алекс Цонков, познат и като Lostov.

В дебютния си сборник „Играта продължава“ той побира 13 разказа в т.нар. "остросюжетни жанрове". Те са написани в продължение на шест години и прекарват читателя от една „Паралелна реалност“ до „Овъд предела“ ѝ. Или казано с други думи – от единия символичен раздел в другия. Всичко звучи като на кино, а причината за това са учителите на Алекс Цонков – режисьорите Мартин Скорзесе и Кристофър Нолън. От тях той се учи как да предава историята. Намеса в процеса му на разказване често има и музикалният свят на Ханс Цимер.

Алекс пише активно от 2015 година. Предимно фантастика, фентъзи, трилър, мистерии, хорър, но също и в рамките на реализма, както става ясно от поместеното в книгата му. Над 20 негови разказа са публикувани в различни сборници, антологии и периодични издания. Носител е на III-та награда от конкурса „Рашко Сугарев“ през 2016-а, година по-късно и на наградата за дебют на Еврокон, както и на поощрителна награда от конкурса за фантастичен разказ на списание „Осем“.

Редактор на сборника „Играта продължава“ е Ива Спиридонова. Художник на илюстрациите в него е Кристина Стоянова, а на корицата – Гергана Грънчарова.

В звуковия файл можете да чуете подробности за „Играта“ на Алекс Цонков, както и още за една от любимите му теми – прераждането. Място в разговора намират също пътуването из различни вселени, човекът, който умишлено или не наблюдава другите около себе си, писането като бягство от реалността и възможността Крисофър Нолън да чуе всичко това и да пожелае да екранизира някой и друг разказ на Lostov.