На днешния през 1947 година в Лондон е създадена една политическа международна организация на страните в Европа, чиято цел е била да работи за европейската интеграция (по-скоро интеграцията на държавите от Западна Европа тогава).
За разлика от Европейската икономическа общност (днес Европейски съюз), създадена по икономически причини - "Голямата Европа", както я наричат сега, обръща внимание на правата на човека, демократичното развитие и културното сътрудничество.
Днес държавите членки на Съвета на Европа са 47 с население малко над 800 милиона души. И затова 5 май се отбелязва като „малкият ден на Европа“.
Съветът на Европа и неговата асамблея не създават закони и не изискват един малко по-ограничен суверенитет на държавите членки, както това се изисква от Европейския съюз, но Европейският съд за правата на човека в Страсбург, орган на съвета, е създавал и създава доста проблеми на политици, чиновници, полицаи и военни на високи постове, когато не спазват правата на хората и основните свободи.
Именно на това се гради основата на Съвета на Европа – защитата на правата на човека.
Съвременните задачи на Съвета са далеч повече от онези в годините след Втората Световна война. Днес органите на Съвета се занимават и с интеграцията на своите членове и с културното сътрудничество между държавите на Европа.
Дали имат известно право онези наблюдатели, които смятат че ролята на Съвета на Европа е до голяма степен изчерпана в днешно време, тъй като поне теоретично почти няма държава в Европа, която да не отговаря на критериите на Конвенцията за защита на правата на човека?
Повечето международни специалисти и европеисти не са съгласни с тезата за „залеза на ПАСЕ във второто десетилетие на 21 век“. Това бе и мнението на преподавателя от Катедра „Европеистика“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ д-р Вихър Георгиев.
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности? В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..
В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..
От 2 декември всеки понеделник между 8:30 ч. и 9 ч. в ефира на "Нашият ден" ще гостуват български иноватори със зелена бизнес ориентация. Поводът е първото национално проучване на Move.bg "Зелени решения от България 2024" . За "зелените решения" в бизнеса и данните от проучването в предаването разговаряме със Саша Безуханова –..
На 25 ноември светът отбелязва Международния ден за елиминиране на насилието над жени, а в София това ще бъде подчертано със символично протестно шествие под надслов "Нито една повече". Събитието ще започне в 18:00 ч. пред Съдебната палата и ще има за цел да обърне общественото и институционалното внимание към тревожните нива на домашно насилие и..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
Как политиците трупат гласоподаватели през конспиративни теории и дезинформация, коментира във "Въпреки мрежата" по програма "Христо Ботев" Тодор..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg