Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Доц. Григор Сарийски:

Икономиката и войните в съвременния свят

Снимка: Мария Христова

Каква е икономическата основа на войните в съвременния свят? Дали тя е основното, което ги предизвиква?

Темите коментира в “Нашият ден“ доц. Григор Сарийски, икономист и финансист.

“Войната и всеки един конфликт има дълбоко икономическа основа, като под това имам предвид икономика в най-широк смисъл.“

“Агресията е присъща на човешките същества, доколкото всяко човешко същество има нужда да удовлетвори три основни свои потребности – от храна, за икономиката ставна дума за ресурс, за товар и това е всичко, което ви носи хляб на трапезата.“

“На второ място това е да се удовлетвори инстинктът към размножаване, към смисъла на съществуването на всяко живо същество, да остави своя генетичен отпечатък в бъдещето.“

“На трето това е естественият стремеж на всяко живо същество към постигане на някаква доминантност. В миналото това се е решавало най-обикновена индивидуална агресия, до преди обществата да започнат да се формират, дори и в най-първичния си вид. Агресията е била чисто на индивидуална основа.“

“С развитието на човешките общества тези конфликти стават все по-редки и по-редки това, което се случва е, че цивилизацията успява човека от самия него, но за сметка на това стават все по-редки, но за сметка на това вече възникват между по-големите структури, между държавите.“

“С напредването на цивилизациите дори тези конфликти започват да отстъпват на заден план. Тъй като няма смисъл да се воюва, ако може потребността да се разреши с чисто икономическа агресия. Какъв е смисълът да нападнете една държава, когато може да я превземете с икономически средства.“


Български капитал

“Ако се опитате да прегледате най-сладките браншове, това което носи най-големи доходи, това е банковият сектор, енергоразпределителните дружества и веригите за търговия на дребно. В нито един от тези сектори няма осезаемо присъствие на български капитал.“

Това е превземане, окупация, както и да го наричаме, дори и да слагаме такива етикети като международно сътрудничество, като свободен пренос на капитали. Като погледнете държавите, от които идват тези капитали, там в никакъв случай не е представен българският. Нашият капитал тотално изчезва. Той изчезва дори на вътрешния пазар.“

В този смисъл това, което се постига чрез икономическите средства е всичко онова, което някога се е постигало със средствата на войната.“

“Общото между тогава и сега е, че и сега и преди, за да може да решите някакъв конфликт в своя полза, ви трябва кураж.“

План за възстановяване на Европа

“В момента сме доминирани от гръмките заглавия. Като погледнете сумите, които се отделят и целите та този план, възстановяването ни се губи. Това, което се цели с този план, е постигането на т.нар. “зелен преход“ и дигитализация. Поставянето на икономиката на нова основа. Такива преходи са винаги болезнени.“

“Видяхте какво се получи, когато започнахме да възстановяваме дела на т.нар. енергия от възобновяеми източници в България. Същото нещо ще стане и в европейски мащаб. Това ни поставя на голямата основа за последните конфликти.“

Танк участва в учения на проруските сепаратисти в Донбас, 28 януари 2020 г.

Къде дрънчат оръжията

“В момента се сещам за два основни повода за дрънченето на оръжията – под формата на претекст – дрънкат се, за да може да се постигне друга скрита цел. Това е според мен обяснението на голямото напрежение между Русия и Украйна, като целта е Русия да бъде провокирана да навлезе в открит конфликт с Украйна и съответно това да доведе до заклеймяването на тази страна и блокирането на “Северен поток 2“ за Германия.“

Разговора можете да чуете от звуковия файл.



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Оливие Живр и Михайлина Павлова

Звукът като символ на епохата и системата

Във Френския институт в София бе представен един невероятен проект на Оливие Живр, антрополог, балканист, преподавател и изследовател в лионския университет Lumière Lyon 2.  В един прекрасен ден той тръгва по следите на звука или по-скоро по следите на известната у нас Радиоточка, която виси на стената в почти всички български домове. Той се среща с..

публикувано на 28.06.24 в 16:30
Научна конференция на тема:

Кои са акцентите в организираната от Арбитражния съд при БСК научна конференция?

На 18 юни 2024 г. в сградата на БСК се проведе научна конференция, организирана от Арбитражния съд при БСК, озаглавена "Общи въпроси на арбитражното и съдебното производство".  Проф. Таня Йосифова – председател на Арбитражния съд при Българската стопанска камара, дългогодишен консултант на  "Законът и Темида" разказа подробности от конференцията в..

публикувано на 28.06.24 в 15:15

"Започни млад": Вдъхновение за млади предприемачи

Насърчаването на младите хора с предприемачески дух да останат и да се развиват в България е от изключително значение за бъдещето на страната ни. За да задържим младите таланти в България, са необходими целенасочени усилия и промяна в нагласите и примера, който те получават. Пламен Попов, учредител и член на управителния съвет на Фондация..

обновено на 28.06.24 в 14:43
Съдът на Европейския съюз в Люксембург

Казуси от съдебната практика на Съда на ЕС

Юридическото предаване "Законът и Темида" даде начало на своята нова рубрика "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз", която се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз. Рубриката на програма "Христо Ботев" можете да слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа. В това издание на рубриката съдия Марияна..

публикувано на 28.06.24 в 12:40

Фестивал на сръчните ръце в село Бусинци за втори път

Днешните "Епизоди от живота" се посвещават на трънското село Бусинци, защото от днес до неделя  (от 28 до 30 юни ) там ще се проведе второто издание на "Фестивала на сръчните ръце". Събитието е посветено на вече забравени ръчни занаяти и традиции в България и Трънския регион. В трите дни на Фестивала ще има множество демонстрации на над 15..

обновено на 28.06.24 в 10:08