Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Вирусът на умората

Снимка: Pixabay

„Самоексплоатацията е по-ефикасна от експлоатацията от други хора, защото върви ръка за ръка с усещането за свобода – пише Бюнг-Чул Хан, автор на книгата The Burnout society. – Психологическите разстройства като депресия или „бърнаут“ са симптоми на дълбока криза на свободата. Те са патологичен сигнал, показващ, че свободата днес често се превръща в принуда. Ние се смятаме за свободни. Но всъщност ние се експлоатираме страстно, докато се сринем. Коварната логика на постиженията постоянно ни принуждава да изпреварваме себе си. След като сме постигнали нещо, желаем да постигнем повече, тоест отново да изпреварим себе си. Но разбира се не е възможно да изпревариш себе си. Тази абсурдна логика в крайна сметка води до срив.“

Последната година разми границите между личен и професионален живот. Така нареченият домашен офис, при който би трябвало да пестим стрес от време за придвижване до работа, всъщност допълнително натовари мнозина, размивайки границите на работното и личното време, в допълнение към самотните часове, прекарани по пижама пред екрана, без възможност за пълноценен контакт.

Според психолога д-р Ирина Лазарова в ситуация на „истински“ бърнаут са лекарите, медицинските сестри и хората от помагащите професии – както заради увеличеното до краен предел натоварване и второ – заради липсата на психологическа подкрепа. Иначе казано стария проблем: Кой помага на помагащия?


„В случаите, когато всички хора се намират в определена ситуация, каквато е днешната, не можем да говорим за емоционално прегаряне.

По-скоро можем да го сравним с вирус на умората, причинена от самотата, липсата на социални контакти, както и насърчение в работната среда – един по-скоро национален вирус, от който страдаме отпреди пандемията“, смята д-р Лазарова.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Сондажи в премълчаната история

"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..

публикувано на 10.01.25 в 15:40

Липсата на финансиране на науката ще доведе до нейната стагнация

В Отворено писмо  о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от  Постановление № 407/22.11.2024 на МС ,  с което всички..

публикувано на 10.01.25 в 14:10
Преображенски манастир

Ще възстановят входната врата на Преображенския манастир

Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата.  Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..

публикувано на 09.01.25 в 18:24

Израел: Иновации в управлението на водните ресурси

Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..

публикувано на 09.01.25 в 16:16

За звездите без лирика

Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..

публикувано на 09.01.25 в 10:42