Чувството за справедливост и за онова, че всеки отговаря справедливо за онова, което е направил. Така както го е направил и пред онези, които биха могли да го съдят справедливо.
Законодателният процес и начинът, по който сме изправени пред него и се чувстваме все по-неравни.
Темите коментира Ивана Мурджева в “Нашият ден“.
“Законодателния процес се превръща в някаква енигматична дейност, която оставя у всички нас усещането за трайно формиране на несправедливост. Хилядолетната традиция на законодателния процес е имала в себе си друга идея – да ни направи равнопоставени пред общи правила, отговарящи на нашиете общи нужди. Процесът има за задача да изглади кризите на неравенствата. Но това като че ли не се случва.“
“Законът преди всичко представлява израз на обща воля. Той се създава, за да отрази под формата на норми, възникнали общи обществени потребности. Нещо, от което всички заедно имаме нужда.“
“Законът не се пише за конкретни хора, за конкретни лица, а общо за всички. Така би трябвало да бъде. Но за съжаления сякаш все по-малко вярваме в това.
“Статистиката от законодателната дейност на вече приключилото дейността си Народно събрание показва една много неприятна тенденция – силно изкривяване на законодателната крива в посока на това, че законодателният процес започва да губи своята прозрачност и предвидимост.“
“Все по-често се случва промените в законите да бъдат внасяни “между две четения от депутат“, както жаргонът казва. Или да бъдат инициатива на депутатски групи. Нещо, което не е свързано със същината на законодателния процес.“
“Защото тази практика лишава обществото от възможност да изрази своето мнение по пътя на т.нар. обществено допитване. И по пътя на т.нар. предварителна оценка на въздействие на предстоящата законодателна промяна.“
Коментара можете да чуете от звуковия файл.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
