Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Дистанционен труд и психично здраве

Снимка: Pixabay

Кои фактори могат да доведат до влошаване на психичното ни здраве заради работната среда?

Темата коментира в “Нашият ден“ доц. д-р Анелия Рангелова, психолог и преподавател във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.

“Това, което предразполага конкретният човек към професионално прегаряне, е сложна комбинация от спецификата на работата и личностните качества. Ако работата е свързана с обгрижване на хора, това са най-често прегарящите хора - обслужващите и помагащи професии – лекари, здравни специалисти, учители, полицаи.

“Те са най-пряко зависими от обратната връзка, от хората, с които работят. Това претоварване съчетано с една базисна тревожност предразполага към лесно влизане в режим на професионално прегаряне.“

“Неумението да се почива, неумението да се направи разлика между работен и личен режим. Тук се включва и голямата група хора, които повече от година, работят на режим хоум офис. Те са новата група прегарящи.“

“Защото се нарушава структурата, нарушава се ритъмът – работа, почивка, при тези групи от хора. Там няма разлика между работно място и място за почивка. Голяма част от тези, по-често млади хора, са затруднени в разпределяне на пространството.“

“Има семейства, в които двамата родители са на режим хоум офис, имат малки деца, които не посещават детска градина. Там напрежението и стресът е продължително и това води до изтощаване – интелектуално, емоционално, физическо. И това са много помагащи в кавички причини да се влезе в режим на професионално прегаряне.“


Защо българинът е склонен да не търси помощ от специалист

“Причините мога да разделя на две групи. По-понятната причина е, че психотерапията е скъпа услуга. Тя не е включена в пътеките на Здравната каса. Втората причина е обяснението – аз съм добре, нищо ми няма.“

“Отричането на проблема обикновено работи против човека с проблем. Стигмата, притеснението -  какво ще кажат хората, ако разберат, че ходя на психолог. Твърдя и винаги съм го твърдяла, че посещението на психолог, прсихотерапевт, е знак за високо ниво на самоуважение.“


Грижата към другите започва от грижата към нас самите. Но има едно раздвижване у нас и оживление при търсенето на психологическа подкрепа и помощ. Тя е различна от тази, която предоставят колегите психиатри. Понеже при тях има пътека, направление, което облекчава финансово хората, обикновено те прибягват към консултации с психиатър. Почти винаги тази консултация приключва с рецепта с лекарство.“

“При психолозите и психотерапевтите лекарството е промененият поведенчески модел на страдащия човек. А това е обикновено по-трудно. По-лесно е да си изпиеш хапчето и да смяташ, че всичко е приключило. Това е сериозна заблуда, която след време дава своите негативни ефекти. Това са причините.“

Употребата на медикаменти за справяне със стреса у нас

“Тази практика си е доста популярна. Лесно е – хапчето ме прави спокоен, почти щастлив, но то е за кратко, проблемът остава. Човек има нужда да погледне към себе си. Този поглед понякога е труден, но мисля че психолозите знаем какво да направим, за да може да бъде ефективен.“

Пандемията

“В тази ситуация, която ни напрегна максимално, повече от година вече. Хората изхабиха потенциала си – интелектуален, емоционален, социален, физически – има нужда от презареждане, а възможностите намаляха.“

“Много хора споделят, че липсата на пътуване им носи много страдания, фрустрация. Всичко това води до психични страдания.“

Разговора можете да чуете от звуковия файл.



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

От египетските папируси до съвременните методи: През историята на пластичната хирургия с д-р Мектубджян

В предаването Lege Artis разгледахме темата за пластичната и възстановителната хирургия с участието на д-р Рупен Мектубджян – специалист по пластично-възстановителна и естетична хирургия в болница „Вита“. В откровен разговор д-р Мектубджян проследи историческото развитие на тази специалност и очерта съвременните ѝ измерения. По думите..

обновено на 16.04.25 в 12:08

Ще останат ли децата без педиатрична грижа в Пета градска болница?

Петима от общо седемината педиатри в детското отделение на столичната общинска Пета градска болница "Княгиня Клементина" са подали оставки в знак на протест срещу ниските им възнаграждения, които не отговарят на увеличаващия се обем работа.  Те настояват за 50% увеличаване на заплатите, в противен случай отделението ще затвори поради липса на..

обновено на 16.04.25 в 11:18
Пораженията в църквата

"Света Неделя" – споменът за една трагедия, която беляза век

На 16 април 2025 г. се навършва точно един век от най-страшния терористичен акт в историята на България — атентатът в софийската катедрала "Света Неделя". По този повод в ефира на БНР, в предаването "Темата на деня коментираме", историкът проф. Момчил Методиев, ръководител на департамент "История" в Нов български университет, припомни ужасяващите..

публикувано на 16.04.25 в 10:32
Инж. Габриела Данаилова, директор на ПГ „Васил Левски“ в Горна Оряховица

На учителя с любов: инж. Габриела Данаилова

Семейството на Професионалната техническа гимназия "Васил Левски" в Горна Оряховица – най-старото професионално училище в област Велико Търново, гостува в "Семейно радио" в лицето на директорката инж. Габриела Данаилова. Поканата е отправена от ученици от випуск 1979 година – част от училищната рок банда "Андромеда". Какви професии усвояват и как се..

публикувано на 15.04.25 в 15:03

Образованието отново в спор: Колко дни да може да извинява родителят?

В последните дни българската образователна система отново се оказа в центъра на общественото внимание – този път поводът е предложението да бъде намален броят на дните, в които родителите могат да извиняват отсъствията на децата си по домашни причини. Само преди година Министерството на образованието и науката (МОН) увеличи този лимит от 10 на 15..

обновено на 15.04.25 в 12:31