Броят на българските читалища според последното им преброяване 2017 е 3321, като всяка година броят им се увеличава. По- малко от половината от тях обаче имат достъп до интернет или възможност за дигитализация на архивите си. Това се оказва съществен пропуск с появата на Ковид-19. потърсихме мнението на председателя на Съюза на народните читалища, Николай Дойнов, за състоянието на културните центрове през 2020.
През изминалата година обаче се появи и казусът с появата на фиктивни читалища или такива, които съществуват в обезлюдени села и фактът, че те получават субсидия без да осъществяват дейност. Решихме да разберем каква е картината почти година по- късно. Според Ивайло Атанасов от читалище „Съгласие“ в Плевен, проблемът още съществува.
Интересен е фактът, че с Решение на Министерския съвет от 1 ноември 2019 г. за изменение и допълнение на Решение на Министерския съвет от 16 април 2019 г. за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности., стандартът за една субсидирана бройка за читалищата през 2020 г. е в размер на 10 440 лв., като същият е завишен с 10% спрямо предходната 2019 г.
През миналата година въпреки пандемията и спряната дейност на много от читалищата, парите за тях остават същите.
И докато читалищата стават все повече, а населените места извън столицата – все по-обезлюдени, от тази година в закона за народните читалища е записано, че Държавата осигурява финансова подкрепа на Съюза като национално представителна организация за неикономическа дейност под формата на субсидия от държавния бюджет.
Какво ще се случи с методиката за разпределение на субсидията и ще спрат ли да се появяват нови читалища на места, където хора няма? Предстои да се разбере.
До 25 ноември в ХГ "Владимир Димитров - Майстора" в Кюстендил може да бъде видяна юбилейната изложба "120 години от рождението на Стоян Венев" . Наскоро бе връчена Националната награда за скулптура "Иван Лазаров" , като тазгодишен лауреат е Снежина Симеонова. Същевременно миналогодишният носител на наградата – акад. Крум Дамянов,..
В "Осемдесет и девет думи" и "Прага, една изчезнала поема" в превод на Росица Ташева, отново се срещаме с безкрайния талант на Милан Кундера. Речникът от "Осемдесет и девет думи" по-късно в редактиран вариант той публикува в книгата си "Изкуството на романа". Както пише Пиер Нора в предисловието си, сравнението на двата варианта би било интересно..
На 7 ноември в Народния театър "Иван Вазов" при пълна зала трябваше да се състои премерата на постановката "Оръжията и човекът" по текста на Нобеловия лауреат Бърнард Шоу и под режисурата на световноизвестния актьор Джон Малкович. Вместо това малцина бяха допуснати до театралната зала, докато протест отвън превърна пространството пред театъра в поле..
Мария от мюзикъла "Звукът на музиката" – или Весела Делчева от Софийската опера и балет е гост в "Артефир". Действието на класическия бродуейски мюзикъл "Звукът на музиката" се развива в Австрия, в навечерието на Аншлуса през 1938 г. Мария приема работа като гувернантка в голямо семейство, докато решава дали да стане монахиня. Тя се..
Изложбата " Нео Ренесанс" в чест на 60-годишния юбилей на проф. Георги Янков се открива днес (8 ноември) от 18 ч. в галерия "Райко Алексиев" на СБХ. Художникът и ректор на Националната художествена академия е гост в "Артефир“, за да говори за професионалната си и житейска равносметка, както и за уроците по сетивност, които дава на..
След протестите и скандалите от изминалата вечер постановката "Оръжията и човекът", режисирана от известния актьор и режисьор Джон Малкович, все пак се..
В поредицата "Мигранти с таланти" днес ви представяме една британка, която се казва Джоана Брадшоу, досущ като известната героиня от "Сексът и градът"..
На 7 ноември в Народния театър "Иван Вазов" при пълна зала трябваше да се състои премерата на постановката "Оръжията и човекът" по текста на Нобеловия..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg