Какво представлява емоционалното учене? Как може то да бъде интегрирано в нашата образователна система?
Темата коментира в “Нашият ден“ Юлия Мишкова, учител по история.
“Емоциите като начин на преподаване и развиване на социалните умения не са нещо ново. Ако се върнем много назад във времето, когато изобщо са започнали дискусиите какви следва да бъдат целите на образованието, още тогава започват и отговори, в които виждаме, че фокусът на развитие на всеки един ученик в образователната система, би следвало да бъде холистичен и да засяга и неговото личностно развитие.“
“Това не е нещо ново, но със сигурност е нещо, което излезе на преден план в последните години. Какво всъщност означава да работим за социално и емоционално учене и социално емоционално развитие на един ученик? Отговорът е много кратък. Това означава да работим за развитието на неговата личност. Така че всеки един ученик, който следва да завърши училище в един момент, да се реализира в своя живот, да може да се справя със своя вътрешен свят и с всичко, което му се случва като интеракции със социума.“
Образователната система у нас
“Първата стъпка за връщането и изкарването на фокус на социалното и емоционалното учене е всъщност самата роля на учителя и неговото индивидуално, личностно и професионално развитие. За да може учителят да развива цялостно своите ученици и да развива съответните нагласи в своите ученици, е редно и той самият да обръща внимание на своя вътрешен свят, за да рефлектира по същите области, по които следва да работи с учениците си, така че да го прави максимално пълноценно.“
“Това е първата стъпка и си мисля, че тя частично е залегнала на ниво учебни програми в нашата образователна система. И все повече излиза на преден план като област, върху която учителите да се развиват, да споделят опит и да се учат един от друг.“
Учебни материали
“Ние залагаме на работа в няколко основни посоки. Едната е да се опитваме да подготвяме учителите да преподават интегрирано социално-емоционално компетентности. Това означава да се връщат и да фокусират вниманието на учениците върху отделните компетентности в часовете, които така или иначе преподават. Такъв пример би могъл да бъде една рефлексия в края на учебен час, в която всъщност учениците да споделят какво им е помогнало да се справят със съответните задачи и какво им е попречило, за да развиваме техните умения да управляват процесите на учене.“
Темата коментира в “Нашият ден“ Мила Иванова, учител по английски.
“По отношение на разликата между познавателни и социално-емоционални методи, когато говорим за рамката, която използваме, ние стъпваме на една организация в САЩ, която преди 30 г. въвежда изобщо термина социално-емоционално учене.“
“Можем да ги разделим в три големи области. Първата е свързана с вътрешния свят на децата или на възрастните, емоционалния им вътрешен свят, което означава на простичък език – можем ли да познаваме и да назоваваме правилно емоциите, които използваме с достатъчен нюанс и детайл, което излиза, че е нещо изненадващо трудно за хора от всякаква възраст.“
“Можем ли да назоваваме силните си страни, познаваме ли добре собствените предразсъдъци и стереотипи, реакции в дадени ситуации. И по какъв начин емоционалният вътрешен свят влияе върху действията и решенията, които взимаме.“
“Това е свързано и с това до каква степен можем да се контролираме и регулираме. Всеки знае, че когато изпитаме силно чувство на щастие или на гняв, е важно да имаме механизми, по които да преработим тази емоция, за да не се стигне до агресивни прояви, или до неприемливо поведение в някаква ситуация.“
Взаимодействието с околните
“Другата част е насочена по-скоро към взаимодействието с околните. По какъв начин изграждаме връзка, значими приятелства и отношения.“В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже. За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности? В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..
В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..
От 2 декември всеки понеделник между 8:30 ч. и 9 ч. в ефира на "Нашият ден" ще гостуват български иноватори със зелена бизнес ориентация. Поводът е първото национално проучване на Move.bg "Зелени решения от България 2024" . За "зелените решения" в бизнеса и данните от проучването в предаването разговаряме със Саша Безуханова –..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Точка Илиева е артист на свободна практика с дълбок интерес към уличното изкуство, което използва като платформа за социални и екологични послания. Нейни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg