Какво се случва с българските реки? Защо въпреки всички европейски директиви и сигнали от граждани у нас продължава тежкото замърсяване на водите?
Темата коментира в “Нашият ден“ инж. Филип Пенчев от WWF България.
“Основният проблем, за който информираме вече толкова години, е това, че нашите реки са свръхексплоатирани. Вследствие на човешката дейност на различни производство реките ни са изключително силно замърсени.“
Мъртви реки
“Една река е мъртва, когато в нея няма живот. Текат само води и различни замърсители – тежки метали, вследствие на минното дело например. Нямаме точна бройка на мъртвите реки в България, но със сигурност е доста голям.
Имаме индикативни данни, на базата на това, което се подава от басейновите дирекции. Знаем горе-долу какъв е процентът на реките в лошо състояние. Лошо състояние на практика означава мъртва река. Процентът на такива реки е около 50 в България.“
Замърсяванията
“Най-често замърсяванията идват от промишлеността, от различни производства. Не трябва да пренебрегваме все още заустването на битови води, отпадъчни води, които не са пречистени. Те също оказват много негативно въздействие върху качеството на водите.
Получаваме сигнали от граждани по места за коя река, какво е наблюдавано. Ние обработваме тези сигнали и ги подаваме към съответните институции – РИОСВ по места. Получаваме отговори, но за съжаление проверката, която се извършва в общия случай, става след няколко дни от подаването на сигнала. А както знаем, реките са динамична система, водата тече и това, което наблюдаваме сега, след два-три дена се намира надолу по течението или вече се е оттекло. Констатациите са, че при направена проверка няма нарушения. Сблъскваме се почти постоянно с този проблем.“
Решенията
“Държавата трябва да си влезе в ролята и да прилага законодателство по отношение на опазването на водите и водните ресурси. Законодателството ни, поне на хартия, е доста добро, но прилагането е слабо.
Една мъртва река може да се възстанови. Зависи от реката и от теченията, които има в нея. Но, ако теоретично спрем всякаква дейност – промишлени отпадъчни води или битови води, премахнем различните преградни съоръжения, които не позволяват свободното течение на реката, в рамките на година-две, ще наблюдаваме прекрасни резултати.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
Енергийната бедност е критичен проблем, който засяга не само социалната справедливост, но и екологичния баланс. Тя често се разглежда в контекста на климатичните промени, но също така е измерение на несправедливостта в съвременното общество. В днешните "Минути на редактора" бе обсъден този проблем, а темата бе свързана с предстоящата..
Кожата през зимните месеци изисква специално внимание, а професионалните алергии често са предизвикателство за хората, работещи с ръце. Тези теми разгледа доц. д-р Жана Казанджиева, специалист дерматолог, в предаването Lege Artis . Ето най-важното от съветите ѝ. Слънцезащитата не е само летен ангажимент. Според доц. Казанджиева, тя е особено..
Защо 35 години след падането на Берлинската стена – стените са в пъти повече? Кои стени са направени, за да съхраняват човека и кой стени са срещу на човешкото? Кои са невидимите стени между нас? Тези въпроси получават разнообразни отговори от събеседници като културолога Кирил Василев, редактора на книжната поредица "Власт и..
Горе-долу през тези дни през 1885 народът ни, осъществил Съединението съвсем неотдавна, завършва победоносно първото си огромно военно изпитание. Побеждава във война, която смята за справедлива. Професор Веселин Янчев нарича тази война "Истинската българска отечествена война". Тази победа убеждава света, че сме нация, достойна за независимост и..
Акушер-гинекологът и специалист по репродуктивна медицина д-р Явор Владимиров е посланикът на България в международната кампания "Повече радост" (More Joy), организирана от Световната федерация на асоциациите, занимаващи се с фертилитет – IFFS (International Federation Fertility Societies). Инициативата включва повече от 50 000..
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф...
"Антология Съвременна българска поезия" има официална премиера на 5 декември от 18,30 ч. в Yalta ArtRoom . Включени са 43 утвърдени имена, а целта на..
Днес отбелязваме 67 години от деня, когато за първи път записите в "Златния фонд" на БНР започват да се описват и организират във ведомост . По..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg